Всички животни, които отглежда Драгни Георгиев във фермата „Санта Клаус“ са красиви. Най-голямо впечатление обаче правят трите говеда, на които се радват и малки и големи посетители. Семейството е от породата Хайленд, а собственикът им сподели подробности за произхода и значението на едрите, но кротки животни, които малко плашат с големия си ръст. 

Четете още: България ще поиска спешна помощ от кризисния резерв на Европа


Екипът на Агри.БГ посети демонстрационната ферма на Драгни по време на пътуването си в Смолянска област, а за срещите ще разкажем в поредицата „Фермерски истории от Родопите“. 

„Хайленд е много хубава месодайна порода. И много хора я предпочитат, защото нейното месо от една страна е много добре мраморизирано, и от друга - това е порода, която има най-ниско холестеролно месо. И щом има думичката най, значи и цената е най. И може би това е причината, заради която в България не е популярна. Това е порода, която се наложила от Шотландия до Нова Зеландия, но не и в България. И тук пак става дума за качеството, хубаво е в България да са залага на качеството“, споделя Драгни Георгиев. 

Все още е рано обаче да се каже дали тази порода би се отглеждала по-масово у нас, тъй като от голямо значение е дали телешкият стек ще се наложи в България като храна или продукт за износ, става ясно от думите му. Според него, заради недостига на качествено говеждо месо в Европа, има ниша, в която ще се намери място и за нашите стопани. 

При посещение на изложение в Базел за хотелиери и ресторантьори, Драгни Георгиев се е впечатлил от огромния интерес към 3D –месото и предупреждава, че скоро ще дойде и в България. Месечното производство на т.нар. New Revolution Meat е над 150 тона. 

Драгни не стои на кръстопътя между напечатаните пържоли и истинското месо, защото неговият избор е ясен – ще развива животновъдството в Родопите.

„Трябва много да внимаваме и да заложим на животновъдството. Все още не всичко е изгубено. И за мен, рано или късно, ще осъзнаем, че трудът краси човека или по друг начин казано - с труда ще оцелеем, защото производството на мляко или месо е свързано с труд, но това е единствения шанс ние да се запазим като хора и като нация“, казва той. 

Драгни Георгиев не е израснал в Родопите, неговите корени са от плодородната Добруджа, а историята за заселването му в планината е низ от случайности и осъзнат избор. Пристигнал в магичната планина с полско Фиатче, закъсал и така останал там завинаги. Сега се радва на задружно семейство с родопчанка от Момчиловци, с която отглеждат двете си дъщери и работят рамо до рамо във фермата. 

„И мога да кажа, че съм щастлив, не съжалявам нито за секунда, че съм дошъл да живеят тук, защото сме дали една много хубава свобода на децата си - да живеят на място, където няма престъпност, където автомобилите не са така на гъсто. Животът тук протича по друг начин отколкото в големия град и мисля, че сме направили добър избор“, убеден е собственикът на необикновената ферма. 

Притесненията на Драгни Георгиев са свързани с намаляването на селскостопанските животни в региона. За да купи мляко за семейството си той обикаля околните села, тъй като в Момчиловци, където живее, няма такава опция, а това е населено място, където са се отглеждали хиляди говеда и овце. И все пак Драгни вижда светлина в тунела. 

Регионът е известен със силното си овцевъдство в миналото, но в момента картината е силно променена в негативен аспект. 

„Но за мен има шанс. Може да ви прозвучи странно, но аз мисля, че IT-тата са следващи животновъди. Имам и пример с такива специалисти, които са започнали да отглеждат животни, плодове и зеленчуци. Така, че за мен има голям шанс и ето аз даже планувам следващата година да си взема 10 млечни крави от породата Симентал. Защото този глад за мляко не може да продължава“, казва още Георгиев.  

Решението да отглежда крави за мляко не е емоционален изблик, а добре обмислена инвестиция, която ще има добра възвръщаемост. 

„Не че имам нужда от нов бизнес, обаче ние нямаме какво да ядем тук и не само аз. Така, че това е голям потенциал и ако мога да направя една съпоставка при един среден добив от 20 литра, 10 крави са 200 литра на ден при цена на млякото от 3 лева - коя професия, в коя фабрика дават такава заплата“, пресмята стопанинът на фермата. 

За Драгни доходите от животновъдството в планинските райони може да конкурират парите, които си докарват ангажираните в модерните професии, а положеният труд изобщо не е страшен. 

 

„За мен земеделието и животновъдството са следващият отрасъл-заместител на IT сектора. Заплатата на един човек, който отглежда 10 крави, би била в пъти по-голяма, отколкото на IT специалист“, категоричен е Драгни Георгиев.