Доц. д-р Дойчо Димов работи в катедра „Животновъдни науки“ в Аграрен университет – Пловдив, и е председател на Сдружение за отглеждане и развъждане на Маришки овце. В интервю за Фермер.БГ доц. Димов съобщи, че на 25 октомври в Международния панаир в Пловдив ще се проведе 9-ата есенна изложба на бели и вакли Маришки овце. На форума ще бъдат представени детайлно и резултатите от развъдната дейност.

 

 

Доц. Димов, в каква посока трябва да върви селекцията на местни породи овце в България?
В сдружението членуват 65 овцевъди, отглеждащи собствени около 3 900 бели и вакли Маришки овце. Това са две наши местни породи, а целта ни е да ги опазим и в същото време да ги усъвършенстваме. За разлика от много други местни породи, Маришките овце са с много добра продуктивност. Имаме и рекордни постижения – при бялата Маришка овца рекордът е 329 л мляко, което показва, че в популацията на тази порода има голямо вътрепородно вариране, което може да се използва за нуждите на селекцията. Според мен, по отношение на селекцията на местни породи овце в България е необходимо тези породи да станат обект на специални програми за усъвършенстване чрез чистопородно развъждане като се използва вътрепородно вариране.

 

Това означава ли, че кръстосването е погрешен подход?
През последните години определено се прекали с метода на кръстосване. В България като че ли се залага на свободния фермерски интерес – животновъдите опитват с различни породи, но това създава хаос в развъждането и обърква представите на много фермери, а дори и на специалисти. Да, пазарът е свободен и фермерите имат право да избират коя порода ще развъждат, но ние, представителите на развъдни асоциации, които сме посветили дейността си за опазване и развъждане на местните породи, трябва да сменим стратегията. Досега беше лансирана и толерирана идеята за консервиране на нашите породи, тоест те да бъдат запазени така, както ги е създала народната селекция. Това, обаче, не е сполучливо решение в дългосрочен план.

 

Какво трябва да се направи в дългосрочен план?
Нашите местни породи трябва да станат основа средство за производство на месо и мляко. Необходима е нова стратегия, нова схема с цел да избегнем превръщането на нашите местни породи с реликвени породи. Те трябва да бъдат усъвършенствани като в същото време се запазят техните оригинални характеристики – адаптивност към съответните климатични и фуражни условия, към производствените системи и т.н. Но смятам, че задължително местните породи трябва станат обект на усъвършенстване с оглед да станат конкурентоспособни. Фермерите не биха отглеждали животни от породи, които не са достатъчно продуктивни. Специално при Маришките овце – бели и вакли, аз имах шанса да попадна на две породи, които са резултат от народна селекция по признаци като млекодобив, растежни способности, дори и признак като красота, колкото и странно да прозвучи това. Разбира се, че последният признак не е най-важен, но е част от развъдната стратегия и от принципите на селекция. Маришките овце са обект на отглеждане и развъждане на овцевъди, които освен усилията да произведат мляко, месо и вълна, влагат и друго – народопсихология.

 

Могат ли, според вас, Маришките овце да са конкурентоспособни?
Категорично – да. Маришките овце имат много добри продуктивни качества и могат да бъдат конкурентоспособви на интродуцираните породи.

 

Достатъчно ли е финансирането на селекция?
Държавата заделя средства за развъдните организации. Един от основните недостатъци на сегашната схема за подпомагане на развъдните асоциации е, че фермерите не са мотивирани да следват по-стриктно една развъдна програма. На този етап животновъдите не получават субсидии за участието си в развъдните програми. Много е трудно в тези програми да бъде привлечен овцевъд, който не вижда достатъчна мотивация в развъждането и селекцията. Според мен, не може да има успешна развъдна дейност и селекция без активното и мотивирано участие на фермерите. Без финансова мотивация за животновъдите не може да се разгърне една развъдна програма до необходимите мащаби.

 

Защо?
Защото работата е много. Един овцевъд трябва да записва подробно информацията за всяко животно – кога е заплодена овцата, от кой коч е заплодена, кога е оагнена, колко агнета има. Животните трябва да бъдат маркирани след което фермерът трябва да участва и в контролите, които ние правим. Истинската развъдна дейност е трудоемка и оскъдният финансов ресурс за тази дейност не са разпределя правилно. Трябва да има диференцирано подпомагане на животновъдите именно за развъдна дейност.

 

Има ли опит, който можем да ползваме?
В Турция, например, всички козевъди и овцевъди получават по 20 лири на глава животно. Фермерите, обаче, които участват в развъдни програми за усъвършенстване на породата и контрол върху продуктивните качества, получават допълнителна субсидия от 36 лири за глава животно. Отделно от това за всяко регистрирано агне или яре за разплод, турските овцевъди получават по 20 лири, плюс по 2 лири за всеки произведен литър мляко. Тази схема беше въведена в Турция преди няколко години и на практика тя разграничи стоковите фермери от развъдчиците. Стимулирането на фермерите да участват активно с развъдната дейност доведе до обрат в тенденциите в развитието на сектора в Турция. До 2010 г. там тенденцията беше към постоянно намаляване на броя на овцете и стигнаха до 21 млн. овце. След въвеждането на схемата броят на овцете постепенно, но трайно нараства и в момента е вече над 25 млн. животни. Това е схемата, която може да се приложи и в България – ефективно субсидиране, което води до активно участие на фермера в развъдния и селекционния процес.

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!