Доц. Владислав Попов е директор на Агроекологичен център в Аграрния университет в Пловдив и като такъв организира и извежда научно-приложни проекти и програми, участва активно и в обучението на фермери, агрономи и специалисти в прилагане на методите и практиките на биологичното и устойчивото земеделие, опазване на околната среда, интегрираното селско развитие и др. Попов е и координатор по биоземеделие на проекта „Новото тракийско злато“, който се осъществява в Източните Родопи. В интервю за Фермер.БГ доц. Попов заяви, че българският потребител трябва сериозно да се образова, за да разпознава и оценява биологичните продукти.

 

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА!

 

 

Доц. Попов, според статистиката през последните две и малко повече години вече броят на биопроизводителите в България сериозно нараства. Много е важен въпросът къде намират реализация на своите продукти тези биопроизводители?
Този въпрос има няколко нюанса. Първо, факт е, че последни данни на МЗХ има 3 600 биооператори, в които влизат биопроизводители, биопреработватели и търговци, но най-голям е делът – 3 400-3 500 души – са производители на сурова продукция. Второ, над 90% от тази сурова продукция се изнася, тоест не остава в България. Тя се изнася обикновено като суровина.
Тоест като суровина, която отново се връща като някакъв продукт, много често не био, в България и то на много по-висока цена.
Българският потребител от една страна е ощетен първо с цената, второ с ниската информираност. При нас има проблем - това голямо биопроизводство не довежда задължително до голямо търсене от страна на преработвателния сектор. От гледна точка на потребителите, има една ниша, обикновено млади хора, които търсят биопродукти. Но новите потребители, които искат да консумират биопродукция, не са образовани в кавички, да познават, да знаят какво е биопродукция, как е произведена, какви са методите,какви са предимствата. Те не знаят дори здравословните предимства на биопродуктите.

 

Защо?
Защото много малко от българската биопродукция остава в България - между 5 и 10% максимум. Българинът вярва на българската продукция, но като не я вижда (вижда в магазините над 80% чужда продукция) той се разочарова и не купува. През миналата година излезе наредба за биологичното земеделие и преработка и етикетиране, все още има нерешени въпроси. В магазинната мрежа няма ясно обозначение на биопродуктите, в хипермаркетите няма ясно разграничаване на щандовете специализирани само за биопродукция. Вторият проблем е интернет търговията. Според статистиката с 30% всяка година се покачва търсенето на инетрнет продуктите, включително и на биологичните продукти. Въпреки че в наредбата се казва: физическо лице, което обозначава даден продукт като био, еко или органик трябва да има сертификат за това. Глобата е от 1 000 до 5 000 или юридическо лице от 5 000 до 10 000 лв. Нека БАБХ да си влязат в ролята и да почнат да налагат глоби. Така ще стане ясно коя продукция е био и коя не.

 

Как да се ориентира потребителят в огромното море от информация, която получава основно в интернет, където точно заради модата или заради търговски трикове се появява много информация за много биопродукти, а в същото време се оказва, че тази информация е най-малкото невярна?
Винаги съм го казвал - в България за сега има регистрирани 12 сертификационни органа. Нека потребителят да се поинтересува и да изиска – дори при онлайн търговията – поне копие от сертификата за биопродукция.

 

Има ли индикации при самите биопроизводители за затваряне на цикъла на производство, което всъщност е един от начините поне донякъде да бъдат избегнати търговските спекулации?
Изведнъж се насити пазарът, но със сурова биопродукция. Ние сме малка държава и съм сигурен, че в следващите години ще продължим да продаваме тази биопродукция, тоест България ще бъде нетен износител. Тази тенденция няма да се обърне в близките поне 5-6 години. Смятам, че има наченки се пак – особено в сектора на биологичното производство на мляко. Фондация Биоселена, например, по проект, финансиран от Швейцария, прави чудеса - малки мандри, които да си преработват биомлякото, биосиренето и биокашкавала. Пример е и международният проект „Новото тракийско злато“ - вече имаме затворен цикъл в производството на биологичен сусам, от който се произвежда тахан с признати в цяла Европа качества. Такива примери трябва да бъдат широко популяризирани и от медиите, за да видят, че добавената стойност, както каза и проф. Греков, е целта да вървим към биопроизводството и затваряне на цикъла.

 

Какви промени, според вас, трябва да бъдат направени в Наредба 26, за да се улесни достъпа на биопродуктите до фермерските пазари, за които имаме уверение, че още тази година ще бъдат изградени в цялата страна?
Наредбата не прави разлика дали са биологични и дали са конвенционални продуктите, улесняването ще стане с идеята на МЗХ за изграждането на 15 фермерски пазара. Така производителите сами ще се убедят в необходимостта не само от сертификация на биопродукцията си, но и от регистрация по Наредба 26, което ще им даде възможност да преработват суровината до краен продукт и да го предлагат директно на пазара. В България няма тържища за биопродукти, нямаме борси за биопродукти, затова фермерските пазари са необходими. Дали ще бъде частна инициатива, дали ще бъде публично-частно партньорство или държавна инициатива, но трябва да има и тържища на биопродукти на места, където има търсене. Аз мисля за София и е логично да бъде София. Трябва да има такова тържище, за да знаят хората къде могат да намерят биопродукция. Сега нашите производители на биотахан дистрибутират в 20-30 магазина в цялата страна, но това е тяхна собствена инициатива. Трябва да сложи край на почина „спасявай се сам“, защото сега за 90% от биопроизводителите това е единственият начин. Ако има една централизирана борса, централизирано тържище за биопродукти, този проблем ще започне постепенно да се решава. Фермерските пазари са ефективни и от гледна точка на инвестициите от страна на производителите – за да преработват, те трябва да инвестират сериозно в предприятия, а Наредба 26 дава възможност да предлагат краен продукт с по-малко инвестиции.

 

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!