Доц. Вергиния Гайдарска: Добрият мениджмънт е ключът към успешната ферма

Доц. д-р Вергиния Гайдарска е специалист по популационна генетика, развъждане и селекция на млечни породи говеда в Института по животновъдни науки в Костинброд. Занимава се с научно-изследователска дейност за разработване, моделиране и оптимизиране на селекционни програми и селекционни методи за оценка на генетическия прогрес, подобряване и породоусъвършнстване на млечните популации говеда, както и със съвременни методи и практики за повишаване на генетическия потенциал на животните.

Доц. Гайдарска, къде се намира в момента България в областта на млечното говедовъдство в сравнение с другите страни от ЕС?
Промените, които настъпиха в глобалния пазар, неминуемо оказаха въздействие върху млечната индустрия в целия свят, респективно върху млечното говедовъдство. Проблемите на България в областта на говедовъдството не могат да се разглеждат откъснато, а само на фона на развитието на ЕС. Основните лидери, диктуващи политиката в млечното говедовъдство, са страните с развита икономика. Благосъстоянието на един народ се определя с количеството консумирано мляко и месо на глава от населението. Страните-лидери в млечното говедовъдство имат регулирана държавна политика. У нас има много добри фермери, имаме знанията, опита, климата и обработваемата земя, но за да може да се развие млечното говедовъдство в България трябва държавата да има регулирана политика, която да гарантира развитието на сектора в бъдеще. Това, което днес се влага в развитието на една млада юница, ще възвърне вложените средства след 4-5 години.

Какво е необходимо?
Анализът на фермите от 1-ва категория, който сме направили, показва, че 70% от кравите в България се отглеждат в малки ферми. Тези ферми имат потенциал за реконструкция и модернизация, но нямат финанси. Политиката в млечното говедовъдство се диктува от страните, които имат финанси. ЕС е най-големият производител на мляко в света, следват развиващите се икономики от Южна Азия, които влагат неимоверно много инвестиции в млечното говедовъдство.

Кои са най-сериозните предизвикателства пред българските фермери?
На първо място са финансите – държавата трябва да субсидира фермите. У нас най-много са фермите, в които се отглеждат от 25 до 50 крави. В тях трябва да се заложи на реконструкция, защото те имат потенциал. Имаме само 10% високотехнологични и модернизирани ферми – повечето със затворен цикъл, включително и производство на биогаз. 30% от българските ферми са в средно състояние и 60% от фермите са в категорично незадоволително състояние. В тях трябва да се направят инвестиции. Това, което се предвижда по ПРСР не е достатъчно. Основното, на което трябва да се обърне внимание е генетичният потенциал на породите. Необходими са ни породи с висок генетичен потенциал, но са много важни и условията на средата, тоест в какви условия се отглеждат тези животни. Във фермите у нас, които са в незадоволително състояние, е автоматизирано само доенето и системите за охлаждане и съхранение на млякото. Всичко останало се извършва ръчно. Това не може да продължава така. Много е трудно да се създаде една порода – отнема около 30 години, а за по-малко от 3 месеца много породи бяха унищожени. Всичко това показва недалновидност, за съжаление. През последните 5-6 години усилията на аграрните учени, на фермерите и на експерти от МЗХ са насочени в една посока и това е положителна тенденция. Резултатите започват да стават видими – фермите се подобряват. Може 10% да е малко за високотехнологични ферми на фона на общия брой в страната, но увеличението е с 2%, тъй като те бяха само 8% през 2011/2012 година. Очаква се отличните ферми да станат 15-20%. Конкурентността ще реши този проблем.

Какво показват анализите – какъв е най-рентабилният брой животни в една ферма?
Институтът по животновъдни науки по адаптирана за наши условия американска методика на проф. Русев от 6-7 години правим анализ точно по тези въпроси. Регистрираните във ферми 1-ва категория крави ги разделяме на пет групи. В първа група са млечни ферми с капацитет от 1 до 25 крави, във втора група са фермите с капацитет от 26 до 50 крави, в трета – от 51 до 250 млечни крави, в четвърта – от от 250 до 500, а в пета група са фермите с над 500 млечни крави. Резултатите показват, че млечните ферми с капацитет от 1 до 25 крави са нерентабилни. В България 26% от кравите се отглеждат във ферми с капацитет от 25 до 50 крави. В останалите три категории се отглеждат 30% от кравите в България. Най-рентабилни са млечните ферми с над 500 животни. Фермерите с такива ферми имат генетичен потенциал на породите, добър мениджмънт, добри резултати и затворен цикъл на производство.

Тоест, според вашите изследвания правилният път е в уедряването на стопанствата и затварянето на цикъла на производство?
Категорично, макар да има нюанси, които трябва да се отчетат. Защото високотехнологична ферма може да има с и с 50 крави. Много е важно какъв е фокусът на фермера и ако е правилен може да има добри резултати и във ферми с по-малък брой животни. Всичко зависи от умението на фермера да бъде добър управленец на стопанството си.

Колко точно ферми сте включили в изследването си?
Анализираните на национално равнище ферми са от 1-ва категория на основата на регистъра на фермите на МЗХ. Изследвани са общо 2 923 ферми, в които се отглеждат 130 034 крави. Най-голям у нас е броят на фермите в Пловдивска област – 14.5% от общия брой анализирани стопанства, като в тях се отглеждат 17.2% от кравите, регистрирани 1-ва категория. На второ място е област Хасково с 8.9% от млечните ферми и 7.1% от кравите. Близки до тези проценти са фермите с областите Стара Загора, Силистра, Сливен и Добрич. Във всички останали области процентите на отглежданите крави от 0.5 до 3.3%. Средният размер на стадата в 1-ва категория ферми е около 45 крави. Разбира се, процентите са вариращи, но едно е категорично – високотехнологичните ферми доказаха своето предимство.

Какъв е европейският опит?
Тук мога да дам пример с Унгария, където има и амбицията, и опита, а и професионализма – в Унгария се пребориха и успяха да запазят големите ферми с държавно финансиране. Ние минахме по най-трудният път, за съжаление. Основен фактор е обемът обработваема земя, с която разполага една страна, защото от това зависи и средната консумация на мляко в тази страна. Средната консумация на мляко у нас в момента е 80 кг, но има държави, в които тя достига 230-250 кг на глава от населението.

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!