Българските овощари, заедно с науката и държавата, трябва да направят още много стъпки, за да се превърне производството на плодове в конкурентен бизнес. Мнението е на доц. Сава Табаков, декан на Факултета по Лозаро-градинарство в Аграрен Университет - Пловдив.

Гласувайте: Какви са плановете ви за нова реколта?

Доц. Табаков, как бихте оценили връзката между овощарския бизнес, науката и образованието у нас?
Мисля, че всички трупаме опит, защото овощарският бизнес във вида си, в който съществува сега в България, е доста млад и неопитен. Същото можем да кажем и за науката, и за университетите. Ние не можем да сравняваме опита си с Франция, Италия, Испания, където поколения наред хората са работили в една посока и има наследственост в контактите, отглеждането, технологиите. При нас всичко е ново и това ни създава определени трудности. 

Кои са основните трудности в производството, които овощарите срещат?
На първо място ние сме много слабо организирани и тук мога да поздравя Съюза на Дунавските овощари, че са единствените, които успяват да създадат съвместен живот в овощарството и обмяна на мнения и опит в сектора. Но, за да се превърне овощарството в България в много по-сериозен бизнес, трябва да се разгледат сериозно мерките на държавата - да може да специализира и концентрира производството в отделни региони.

Какво имате предвид?
Там където има условия за сливи - да се отглеждат само сливи от определени сортове, по определена технология. Там, където има условия за късни череши, за ранни праскови и т.н… да се отглеждат съответните плодове. По модела на останалите европейски страни, трябва да създадем голяма концентрация и специализация и тогава държавата може да помогне ефективно с големи фондове в създаването на предприятия за съхранение, сортиране, преработка, пакетаж и продажба на по-големи количества продукция. Защото тези наистина скъпи фактори навсякъде се финансират от държавни фондове.

Доц. Сава Табаков: И когато се произвеждат подходящите сортове в подходящите райони и се внедри този начин на работа, той ще бъде ефективен.


Как са разпределени в момента овощните градини в България? Трябва ли промяна?
Мисля, че трябва да има промяна и тя трябва да се случи с помощта на експерти на национално ниво. Трябва да бъде политика на правителството. В диалог с овощарите и техните организации трябва да се анализира какво е целесъобразно да се отглежда по региони и да се постигат големи количества.

Това към момента изглежда доста сложно...?
Не може да избягаме от тази задача, защото търговията стана голяма. На пазарите оперират големите търговски вериги, които искат и големи количества. Нашите земеделци са доста разпокъсани, нямат мащаб. Съответно веригите не могат да им дадат добри условия и те не могат да задоволят изискванията на веригите. Затова ние трябва да следваме пътя на търговията. Големите търговци очакват да имат големи партньори. При нас това го няма и това е основен проблем в момента.