Производители на лозов посадъчен и лозари се събраха в Института по лозарство (ИЛВ) в Плевен, за да дискутират актуални проблеми в сектора. „Проблемите, особено в областта на производството на лозов посадъчен материал, са много и дойде моментът да проведем такава среща, за да ги обсъдим, систематизираме и да ги представим на изпълнителната и законодателната власт“, обобщи доц. Иван Пачев, директор на ИЛВ-Плевен.

 

Иван Пачев

 

По думите му е необходима промяна в начина на субсидиране на лозарството. „Не може субсидията на декар лозя в България да е 28 лева, колкото е и в другите сектори на земеделието. В Лозарството, за разлика от другите сектори, обработките и беритбата са основно ръчен труд, докато колегите от други браншове работят най-вече с техника, което значително облекчава труда им“, категоричен е Пачев. Според него със субсидия от 28 лв/дка не е възможно лозарството да се развива и да е конкурентно. И дава пример с Гърция, където субсидията в лозарството е 300 лв/дка, както и по 30 евроцента за килограм произведено грозде.

 

Лозари и специалисти се обединиха около мнението, че годината е много успешна за лозарството от гледна точка на произведена продукция. Но доц. Пачев подчерта, че изкупните цени на гроздето тази година са ниски. „Цената тръгна от 80-90 ст/кг, но постепенно започна да пада до 30-40 ст/дка, а има и райони, в които изкупната цена падна до 20 ст/кг“, заяви доц. Пачев. Според него изходът от ситуацията е обединяването на производителите на грозде, което да доведе до адекватна възможност производителите да защитават заедно по-добри изкупни цени за продукцията си.

 

Средният добив тази година при десертното грозде от декар е 1 200 килограма, при винените сортове достига 700 килограма. Плевенският институт вече е прибрал 80 тона десертно грозде от масивите си, от винените сортове до сега са прибрани 40 тона грозде, като беритбата продължава. Цената на лозовия посадъчен материал също беше обект на дискусия по време на срещата. „В зависимост от сорта грозде, възрастта на лозичките и това дали са утвърдени като сорт, цената на лозовия посадъчен материал варира от 2 до 3.50 лв. Положителен факт за нас, е българските лозички се търсят от производителите. Имаше доскоро тенденция лозарите да предпочитат вносните сортове, особено за винените сортове.

 

Категоричен съм, че българските сортове лози по никакъв начин не отстъпват на френските, например. Дори имат предимства – както по отношение на устойчивостта им в наши условия, така и по отношение на вкусовите качества на гроздето от българките сортове грозде“, коментира доц. Пачев. Сериозен проблем за производителите на лозов посадъчен материал в България, обаче, са лицензионните договори. „Ние сме задължени да поддържаме патента на одобрените българки сортове. ИЛВ – Плевен има 40-50 сорта, които се търсят в България.

 

За съжаление, от тях ние поддържаме само 16 сорта, тъй като ежегодно трябва да се плаща на Патентно ведомство, за да не бъде зачеркнат даден сорт от листата. Последното плащане, например, което трябва да направим за сорт „Сторгозия“ е 600 лв. Тоест, производителите на лозов посадъчен материал трябва да сключват договор с ИЛВ за всеки сорт, който те произвеждат, но това просто не се случва. Не повече от 5-6% са сключените договори“, обясни доц. Иван Пачев.

 

В дискусията в Плевен, организирана от ИЛВ-Плевен и със съдействието на МЗХ, Комисията по земеделие и Селскостопанската академия, участваха производители от различни краища на страната.

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!