През последните години расте интересът на земеделските производители към отглеждане на тритикале, заяви в интервю за Фермер.БГ доц. д-р Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) – Генерал Тошево. По думите му екипът на института започва 2014 г. с оптимизъм.

 

Иван Киряков

 

Доц. Киряков, как ще обобщите направеното през 2013 г. и кои са предизвикателствата за 2014 г. пред ДЗИ?
Това, че в края на миналата година бяха покрити натрупаните задължения на институтите в състава на ССА ни даде възможност да започнем новата 2014 г. на чисто от финансова гледна точка. Надявам се през тази година да има достатъчно бюджетно финансиране, за да можем поне да задържим нивото на работа от 2013 г. През миналата година имаме финализирани разработки на нови сортове, които предложихме на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Имаме един нов сорт тритикале, два сорта ечемик и един сорт твърда пшеница. Тези четири сорта от 2014 г. започват първата си година на сортоизпитване от ИАСАС.

 

Има ли търсене на твърда пшеница и на тритикале?
Търсенето на твърда пшеница не е много голямо. Основният селекционен център е в Чирпан, но при нас също се прави селекция на твърда пшеница. При нас селекционната дейност по отношение на нови сортове е насочена основно към по-висока студоустойчивост в сравнение със сортовете, създавани в Южна България. Що се отнася до тритикале, Добруджанския земеделски институт е единственият селекционен център, който прави селекция на тритикале. През последните години интересът от страна на земеделските производители към тази култура определенo нараства. Такава беше и тенденцията през 2013 г. Тритикале е много добър компонент за производство на хляб и това вероятно е причината за интереса на земеделските производители. Освен това интересът към тритикале се повиши и от това, че в България расте броят на централи за производство на биогаз. Тритикале се използва за сенаж, но е добра суровина и за производство на биогаз. Като цяло селекционната дейност на института по отношение на зърнено-житните култури ще продължи в посока на по-добрата студоустойчивост на новосъздадените сортове.

 

Доц. Киряков, очаквате ли промените в Закона за Селскостопанската академия (ССА) да бъдат приети скоро?
Едва ли има човек от състава на ССА, който да не се надява колкото е възможно по-бързо Законът да влезе в пленарна зала и да бъде приет. Със законовите промени ще се даде възможност на ССА да действа като самостоятелно юридическо лице, тоест финансовият ресурс в приходната част да не се трансформира към бюджета на МЗХ и към МФ, а да има ресурс, който да влиза директно в ССА. Това ще улесни разпределянето на финансов ресурс към отделните звена в състава на Академията в зависимост от насочеността на работа на всяко звено.

 

Трудно ли се прави земеделска наука без пари?
В доста от развитите страни на този въпрос ще ви отговорят, че без пари е невъзможно да се прави наука. В България ситуацията е доста по-различна. Ние винаги сме били оптимисти и доказателството е в това, че през последните 20 години в аграрните институти продължаваме да правим наука, колкото и да е трудно. Факт е, че научните работници в България не получават адекватни на западните си колеги заплати, но всички продължават да работят, защото аграрната наука е в основата на качественото земеделие.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!