Доц. д-р Даниела Атанасова: За много от химическите пестициди вече има алтернативи

Около 40% от потенциалния световен добив на зърно се унищожава от вредители преди прибиране на реколтата. Други 20% се унищожават след прибиране на реколтата при съхранение. Данните обяви ентомологът доц. д-р Даниела Атанасова от Аграрен Университет - Пловдив.

Гласувайте: Очаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

Тя беше гост лектор на международен симпозиум „Агроекологичният преход в България - интегрирано управление на вредителите чрез биоконтрол като основа за намаляване на употребата на пестициди в полските култури“, организиран от неправителствените организации Pesticides Action Network - PAN Европа и IBMA. 

“В целия свят правителствата работят в посока за намалена употреба на химически пестициди, заради негативният им ефект върху хората и природата - развитие на устойчивост на насекомите и унищожаване на полезната ентомофауна - опрашителите. По този начин се нарушава естественият баланс”, посочи ентомологът. 

За много от химическите пестициди вече има алтернативи и възможности, като е важно да има държавна политика и подкрепа в тази посока. Доц. д-р Даниела Атанасова обясни, че интегрираната растителна защита (ИРЗ) е система за регулиране на популацията на най-важните вредители под праговете на вредност.  

Като основни стъпки, които трябва да се спазват при интегрирано управление на вредителите, ентомологът посочи:

- мониторинг на вредните и полезните насекоми;

- избор на метод за борба с вредителите, който да се използва (косене с ентомологичен сак, феромонови уловки и лепливи уловки).

Необходима е база данни за температура, влажност и валежи, за да се направи връзка с биологията на насекомите.

Целта е да се приложат точни прогнозни модели и да се избере точното време за пръскане.

Доц. д-р Атанасова подчерта, че е много важно познаването на биоентомологичните особености на видовете, които се контролират, и местните неприятели по дадената култура.

Доц. д-р Даниела Атанасова: При надхвърлен праг на икономическа вредност, на първо място трябва да се вземе решение за действие с биологични или физико-механични методи. В случай, че те не са ефективни, може да се предприеме третиране на растенията, като се избере препарат с най-ниска токсичност. Може да се направи ивичесто пръскане в края на полетата или там, където неприятелят е в най-висока плътност.

Основните предпазни мерки - премахване на растителните остатъци от полето (тъй като са източник на зараза за следващите култури); спазване на сеитбообращение; отглеждане на подходящи за района растения. 

За по-добри условия за развитие на естествените врагове на вредителите, се засяват ивици от цъфтяща растителност. Те спомагат за по-голямо биоразнообразие и по-стабилна агросистема.

Като пример доц. д-р Атанасова показа поле от моркови, което има проблем с морковената муха. В средата на полето е засята ивица с цъфтяща растителност, в която се намножават естествени хищници и паразити, регулиращи числеността на неприятеля. 

Растителната защита вече предлага много алтернативи на химическите инсектициди - биологичните препарати на основата на бактерии, вируси, гъби и растителни екстракти.

Като биоинсектициди основно се използват ентомопатогенни бактерии.

"Най-разпространена е Bacillus thuringiensis, която се прилага в борбата срещу гъсеници на нощенки, бръмбари. “Бактерията действа стомашно, като насекомото трябва да се храни с третираната повърхност, след което загива в рамките на 3 до 5 дни”, обясни доц. д-р Атанасова.

Ентомопатогенните вируси се разделят на две групи. Ядренополиедрените вируси са строго специфични, не заразяват хората и се прилагат в борбата срещу памукова нощенка и др. Втората група са грануловирусите. Приложението им трябва да е следобед, когато няма силна слънчева светлина. Прилагат се срещу ябълков плодов червей и др.

Ентомопатогенните гъби като Beauveria bassiana действат срещу сив царевичен хоботник, телен червей, колорадски бръмбар, плодови мухи. За борба с вредителите се прилагат и ефективни биопестициди на база растителни екстракти и масла, които действат при контакт. 

Доц. д-р Даниела Атанасова припомни по време на презентацията си, че ИРЗ е задължителна за всички членки на ЕС от 2014 г. В България фермите, които имат сертификат за биологично или интегрирано управление на вредителите, са включени в Националния регистър за растителна защита към Министерство на земеделието. За целта се завършват обучителни курсове по интегрирана растителна защита и се получава сертификат за срок от 4 години.