Помагат ли европейските средства развитието на българското земеделие или изкривяват реалностите? Това попитаха земеделски стопани по време на дискусия за устойчиво развитие на земеделието в Добруджа.

Ново подпомагане за малки фермери с до 15 дка

Репликите са по повод изнесените данни, в които се посочва какво губи България от досегашния модел на аграрна политика. 

10 милиарда лева добавена стойност и около 500 000 работни места е изгубила страната ни за периода, в който е член на ЕС. Това показва изследване на Института за икономически изследвания при БАН. 

„За 14 години в България влязоха над 14 милиарда лева за българското земеделие, а ефектът какъв е – само зърно. Не са виновни зърнопроизводителите, земеделието трябва да стъпи на силно зърнопроизводство, но в момента нямаме адекватен модел“, посочи лекторът д-р Огнян Боюклиев от Института. Той уточни, че е крайност да се смята досегашният аренден модел като унищожител на всичко останало. „Просто условията преди 30 години бяха такива. Как да надстроим модела, мисля, че ще излезе като идеи от зърнопроизводителите“, допълни още доц. Боюклиев.

Държавната политика по отношение на развитието на земеделието е сбъркана. „За последните 30 години нито едно правителство или министерство не седнаха заедно. Науката и управляващите трябва да разработят модела, по който ще се развива българското земеделско стопанство“, посочи Кирил Комитов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Добрич. 

От Добруджанския съюз на зърнопроизводителите посочиха, че държавата трябва да предприеме адекватни мерки в секторите „Зеленчукопроизводство“ и „Овощарство“. Част от изтъкнатите проблеми в момента са подпомагането, което стартиращите фермери получават едва след 4 години инвестиции в овощни градини и липсата на поливно земеделие. Като грешки на държавата от предходните години браншовиците посочиха парите за тикви и орехови градини, което „изкриви“ производството им.