В периода на есенната сеитба на ечемика не е лошо да обърнем поглед назад към добивите от изминалата вече стопанска 2019/2020 година. Данни на земеделското министерство сочат, че са прибрани общо 560 хил. тона ечемик. Това е с 2,4% повече спрямо година по-рано, но не заради по-добра реколта, а заради по-големия размер реколтирани площи.

Какво показа родната селекция от пшеница тази година?

Средните добиви за страната са 406,3 кг/дка, които са най-ниските за последните пет години. Това се посочва в доклад на Селскостопанска академия за въздействието на климата върху основните полски култури у нас през 2019/2020 г.

В четири области реколтата е значително по-слаба за разглеждания период. Става дума за области: Бургас – 258 кг/дка (-46 % по-нисък добив), Сливен – 215 кг/дка (-48 %), Добрич – 303 кг/дка (-40 % ), и Варна – 322 кг/дка (-24 %). 

По-ниски добиви в сравнение с миналия петгодишен период са получени и в областите Кюстендил (-26 %), Ямбол (-20 %), Шумен (-19 %), Силистра (-15 %), Търговище (-12 %), и Разград (-6 %).

Сушата е основното явление дало негативен отпечатък върху растенията, а оттам и върху формирания добив от тях. 

Така например за района на Карнобат тази година е най-сухата от 30 години насам. Подобна е картината и в другите области от Източна България, в които добивът е значително по-нисък от средния за последните пет години.

В други десет области обаче са получени по-високи добиви, като те превишават в най-голяма степен средните за периода 2015-2019 г. Това са областите: Кърджали (40 %), Пазарджик (34 %), Хасково (25 %), София област и Перник (22 %), Пловдив (21 %), Стара Загора (20 %), Велико Търново (11 %). 

Докладът сочат, че по-високите добиви в тези области се дължат главно на падналите валежи през февруари и март, които компенсираха недостига на влага в почвата от предходните месеци. 

Добивите от ечемик като цяло за страната намаляват по-малко в сравнение с пшеницата, тъй като ечемикът е по-сухоустойчива култура. 

Според учените по-добрите добиви от ечемик се дължат също на използването на сортове от българска селекция, които са с висока устойчивост на суша и абиотичен стрес.

За пример те дават сортовете Орфей, Одисей, Кубер, Сайра, Дария на Институт по земеделие в Карнобат, от които са получени най-високи добиви както в района, така и в страната. Спрямо чуждестранни сортове пак в същия район добивите от българските са по-високи с около 39%. 

„ В един от най-пострадалите от сушата райони – Карнобат, от българските сортове са получени средни добиви 277 кг/дка. Значително по-ниски са добивите на зърно от чуждите сортове – средно 170 кг/дка“, твърдят от ССА.

При екстремната суша и необичайно високи температури през есенно-зимния период, друг негативен фактор се оказа торенето. 

„Посеви, подхранени само с азот при норма около 10 кг/дка активно вещество рано напролет дадоха с около 30% по-високи добиви в сравнение с посеви, които бяха добре и балансирано подхранени с комбинирани торове, съдържащи азот, фосфор и калий в експериментални посеви в Института по земеделие в Карнобат“, изчисляват учените. 

По думите им положителен ефект са имали листните торове, внесени на по-късен етап преди изкласяване, които минимизираха лошите последици от ниските отрицателни температури и сланите в района през месеците март и април.