Заетите в селското стопанство в България са сред най-уязвимите от гледна точка на социалната им защита, като се има предвид рискът да бъдат работещи бедни, да се трудят в сивата икономика или да бъдат лишени от обезщетения при безработица.
 
 
Това става ясно от Националния доклад за 2018 г. за напредъка на страната ни в изпълнението на специфичните препоръки на Съвета на ЕС от 2017 г., който беше публикуван днес от Европейската комисия (ЕК). Като цяло, нелегалното наемане на работа продължава да изкривява пазара на труда в страната и възпрепятства справедливите условия на труд, отбелязва документът.
 
ЕК признава, че въвеждането на еднодневните трудови договори в селското стопанство у нас е спомогнало за намаляване на недекларираните работници в сектора. Общо за страната обаче хората, които работят без договор, се увеличава от 37 500 през 2012 г. до 55 900 през 2016 г., посочва Комисията, като се позовава на българския  Национален статистически институт (НСИ). 
 
Според проучване, един от всеки седем служители в България е признавал, че е получавал недекларирана заплата „в плик". Националните властите разглеждат 47% от работодателите и 58% от служителите, като изложени на риск от наемане на работна сила, без да се декларира пълното заплащане на служителя. 
 
 
Комисията оценява като високо равнището на бедност сред работещите българи - 11,6%. Често то се свързва с ниското ниво на умения и образование. 38.3% от трудещите се бедни имат ниско образование. Опасността да попаднат в тази група  е по-голяма и за работещите в полупазарните земеделски стопанства. 
 
Достъпът до социална защита е друга болезнена тема за аграрния сектор в България. „Самонаетите и сезонните работници нямат достъп до защита при безработицата“, отчита Комисията. Общо за страната около 1 на 10 души са изложени на риск да не получат право обезщетения за болест или помощи за безработица. „Ситуацията е особено обезпокоителна за работниците в селско стопанство и в полупазарните земеделски стопанства“, допълва докладът.
 
Българското министерство на финансите отбеляза, че според прегледа на ЕК, България продължава да изпитва дисбаланси, които вече не се оценяват като прекомерни, като степента е деескалирана с една категория. Това се дължи основно на постигнатия стабилен икономически растеж, подобрените условия на пазара на труда, добрите фискални резултати, насочени за преодоляване на икономическите и социални предизвикателства и подобрената устойчивост на финансовия сектор.