Селскостопанският сектор се адаптира към трите предизвикателства - изменението на климата, опасенията за устойчивостта и променящото се потребителско търсене. Производството на мляко в ЕС е на път да достигне „повратна точка в средносрочен план“. Това се казва в последния доклад на ЕК за селскостопанските перспективи пред ЕС, съобщава Agriland.

Кой ще стане „Животновъд на 2025“?

Оттам отбелязват още, че има забележими секторни промени. Те включват спад в общото производство на месо, стабилизиране на производството на зърнени култури, производство на мляко, достигащо плато, и увеличаване на производството на птиче месо и бобови растения.

Има подобрения по няколко показателя за околната среда и климата, се казва още в доклада. 

Млекопроизводство

За производството на мляко няколко са важните заключения. То ще продължи да се развива според изискванията за устойчивост и генериране на повече добавена стойност в сектора. Ще расте производството на сирене и суроватка на прах, но с бавни темпове. 

Докладът очертава, че производството на масло вероятно ще постигне ограничен растеж, докато обезмасленото мляко на прах (SMP) остава стабилно поради силното търсене на тези продукти. По-нататъшен спад се очаква в производството на мляко за пиене и пълномаслено мляко на прах.

Потреблението на млечни продукти на глава от населението в ЕС се очаква да остане стабилно. Цената на суровото мляко в ЕС се очаква да бъде доста над нивата преди 2022 г. до 2035 г.

В отговор на променящите се потребителски изисквания ще се увеличи търсенето на млечни продукти с по-ниско съдържание на мазнини и захар. 

Общият обем на износа на млечни продукти от ЕС се очаква леко да намалее, но стойностите на износа ще се повишат, отразявайки преминаването към износ с по-висока добавена стойност, се казва още в доклада. 

Животновъдство

От ЕК прогнозират поради по-строгата регулаторна рамка за устойчивост да има спад на производството на говеждо месо до 2035 г. Подпомагането на доходите и екосхемите в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), заедно със сравнително добрата ценова перспектива, ще „помогнат да се забави тази тенденция, но няма да я обърнат“.

Средното кланично тегло ще продължи леко да нараства поради по-добрия фураж и управление на стадата и по-големия дял на месодайните животни в продуктивното стадо. Намаляващото производство в ЕС може да допринесе за поддържане на цените на говеждото на по-високо ниво отпреди. 

Износът на живи животни от рода на едрия рогат добитък се очаква да намалее постепенно поради спад в наличността на живи животни, повишена конкуренция и съществуващи опасения относно транспорта на дълги разстояния. Същевременно се очаква ръст на вноса на говеждо месо. 

Спад в потреблението до 2035 г. ще има и при свинското месо. Цените му ще станат по-високи поради увеличените разходи и намаленото предлагане в ЕС.

По-ниската цена и имиджът за по-здравословна храна ще поддържат търсенето на пилешко месо. 

В бъдеще се очаква разпространението на птичи грип да се простира през цялата година, вместо да бъде сезонно събитие, което ще предизвика сектора, особено системите за свободно отглеждане.

Спадът в производството на овче и козе месо в ЕС се очаква да продължи и цените вероятно ще растат по-бавно, отколкото през последното десетилетие.

Очаква се вносът на овче и козе месо в ЕС да нарасне след прилагането на Споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Нова Зеландия.

Култури

Според доклада добивите от зърнени и маслодайни семена се очаква да се увеличат незначително до 2035 г. Ще се увеличи производството на бобови култури и соя, подкрепени от политиките на ЕС, които стимулират протеиновите култури, сеитбооборота и нарастващите нужди от растителни протеини. Като резултат това ще доведе до спад на вноса на маслодайни семена и протеинови култури. ЕС ще остане нетен вносител на тези култури.



Вижте още:

Аделина Стоянова: Всяка година се увеличават площите, заявени за подпомагане

Важен срок за животновъдите

Тревога за пазарите в Европа