Започва ли наистина същинската дискусия за Общата селскостопанска политика (ОСП) и не закъсня ли България прекалено със старта й? 
 
 
Ако държави като Германия и Франция, например, вече имат ясна визия за политиките, които искат да водят и прилагат в новия програмен период, България започва да обсъжда това по същество на 12 септември.
 
След  точно 3 седмици Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) организира среща, чиято идея е да събере представители на целия сектор, които да представят своята визия и идеи за бъдещето на ОСП. След това да се сформира една обща стратегия и всичко това да се обсъди и с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който също ще бъде гост на събитието, което ще се проведе в София.
 
Какво се случва извън и в България?
Категорична и ясна е позицията на Франция и Германия. И двете страни отхвърлиха предложението на Европейската комисия (ЕК) за съкращаване на бюджета на ОСП. Двата световни лидера се обявиха в съвместно изявление, че ще се стремят към това „бюджетът, отделен за ОСП, да се задържи на сегашното равнище за 27-те члена на Съюза“. Австрия пък настоява за основен фокус върху семейното фермерство.
 
И докато в Брюксел се провеждат множество работни групи, срещи и дискусии, позицията на България все още не е ясна. 
 
Това, което предстои е експертна работна група, която ще заседава в Брюксел на 5 септември, след това е предвидена среща на министрите, която ще се състои на 10 септември. Каква позиция ще има на тези срещи България или само ще слушаме?
 
Така или иначе едва след като Брюксел обсъди и даде насоки и идеи, българският бранш и МЗХГ ще се съберат, за да доизмислят и нашата стратегия. 
 
Единственото, което се говори към момента е, че МЗХГ има амбицията да пише стратегическите планове заедно с фермерите – бранша. 
 
„В МЗХГ нищо в политиката не се решава, без да вземем мнението на консултативните съвети по браншове“, заяви Слави Кралев, директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ във ведомството преди време, по време на среща в Дома на Европа.
 
По думите на Слави Кралев, макар че у нас няма закон за браншовите организации, „никой няма да тръгне да прави стратегически план зад гърба на бранша“. В работата ще бъде включен и съществуващият Комитет за наблюдение. 
 
Много са основните теми, които подлежат на дебат, сред тях са директните плащания и таваните. Все още официално браншът не е решил какво иска за тях - дали ще бъдат според това, което ЕК предлага или ще ги приложим според нашия си национален стратегически план, който впрочем още дори не е мираж в маранята от мнения.
 
„Именно затова организираме и срещата, за да може целия бранш да се събере и да намерим допирни точки. НАЗ излезе с мнение относно таваните, имаме и официално становище. В същото време чакаме изчисленията на МЗХГ – анализ на предходния период на ОСП, както и анализ на предложението за таваните – какъв процент и кои земеделци ще обхване“, каза Костадин Костадинов, председател на НАЗ за Фермер.БГ.
 
На 26 юни се проведе и първото обсъждане на новата ОСП 2021-2027 между министър Порожанов и бранша, въпреки множеството състояли се срещи през изминалата година. Причината тогава беше, че през този период българският аграрен сектор ще получи 7,7 млрд. евро. Проектът на ЕК за новата ОСП предвижда смяна на приоритетите в политиката от спазването на формални правила към постигането на определени резултати.
 
Не стана ясно какви са заключенията след срещата и взе ли браншът някаква ясна позиция. Разбра се само, че от среща на среща и от работна група на работна група, мъглата е по-гъста, а Европа едва ли ще ни чака, за да нагласим становището си за нашето място в новата ОСП.