Днес ще се спрем по-подробно върху престрелките с митата, които в последно време станаха много актуални, и ефектът им върху световните зърнени борси и пазари. Пазарите така и не могат да намерят посока, защото „всяка заповед е предпоследна“.

У нас, последните граждански протести срещу цените на храните доведоха до повишени обороти за веригите. Политици продължават да се ангажират с различни предложения, някои от които са повече от екзотични. Пример за това бе предложението за създаване на държавни магазини. 

В последните дни Георги Тахов обяви, че законопроектът за регулация на цените при храните е готов. Каква е вълшебната формула? С таван на надценките! Това е изненадващ обрат в позицията на земеделското министерство, тъй като в началото на сагата именно те отхвърлиха подобна възможност.

“Готови сме да надградим на база предоставените предложения. Първата ни цел е земеделските производители, доставчици на веригите, да получат справедлива цена за своята продукция. Голяма част от добавената стойност по веригата остава при търговеца. Регулирайки отношенията, ще окажем влияние върху цените и за потребителите. Подходили сме индивидуално към всекиго. Правата им ще бъдат защитени с договори, които да регулират търговските взаимоотношения. Те са лимитирани с пределни надценки”, обясни Тахов.

И двете идеи (и тази за надценките, и другата за държавни магазини) гарантирано няма да сработят, защото се пропуска същината на проблема – производството. С какво ще напълним държавния магазин, след като основната част от месо, плодове и зеленчуци е внос. На кого точно ще сложим таван на надценката, при положение, че 75% от лука, който яде българина е внос? С регулации ще смъкнем цените за потребителите – точно толкова, колкото потребителя усети нулевото ДДС за хляба.  

Без да влизам в повече детайли, погледнете месечния бюлетин на ;инистерството от януари ’22 за сектор плодове и зеленчуци и сами вижте къде е проблемът: домати – внос 60%, картофи – внос 67%, ябълки – 70% внос и т.н.

Решението няма да дойде с вяли мерки на парче, то ще дойде когато се създадат условия за насърчаване на производството. По официални данни за 2023, при потребление от 280 хил. тона месо, произведеното у нас е едва 100 хиляди, останалото е внос, но сега с един законопроект ще регулираме нещата.

Излизайки в Европа, ЕС обяви, че планира мерки срещу вноса на американски селскостопански продукти от април. В цялата разразила се „война на митата“ най-застрашени към момента изглеждат европейските производители на рапица.

След САЩ, и Китай обяви въвеждането на мита за внос на канадски стоки от 20 март 2025 г., включително 100% мито върху рапично масло, грис и грах и 25% мито върху свинско месо и морски дарове.

Комитетът по митническата тарифа към Държавния съвет на Китай обясни, че новите ограничения имат за цел да балансират търговския баланс и да защитят вътрешния пазар на страната.

Подобен ход на Китай ще удари тежко канадските износители, тъй като само през 2024 г. Канада е изнесла в Китай 2 милиона тона рапично брашно на стойност 918 милиона долара, 15,3 хиляди тона царевица, както и рапично масло на стойност 20,6 милиона долара.

Експерти от Canola Council of Canada (CCC) заявиха, че въвеждането на тарифи от Китай ще създаде икономическа бариера пред страната за купуване рапично масло и шрот от Канада.

Канада е силно притеснена, тъй като това е втори удар по страната, след решението на Доналд Тръмп. Както знаете, САЩ е най-важният търговски партньор на Канада за рапица и продукти от рапица.

Ако износът на канадска рапица за САЩ и Китай бъде възпрепятстван, Канада ще има нужда от нов купувач. Това може да окаже натиск върху европейския пазар на рапица.

Последствията от подобен развой на събитията вече станаха видими през миналата седмица. Не само фючърсите на канадската рапица паднаха, но и договорът на европейската фондова борса също падна под границата от 500 евро. 

Договорът за май в Париж падна с цели 28,75 евро до 499,25 евро/т от понеделник до сряда. В четвъртък цената леко се повиши, преди да претърпи нов спад в петък. Цената при затваряне на Euronext в петък беше 495,25 евро/т. Това означава, че майската рапица е загубила общо 37,5 евро/т или 7% в рамките на една търговска седмица.

Въпреки че отлагането на митата от САЩ предполага отслабване на напрежението, в момента цените изглежда все още търсят посока. 

Дотук разгледахме ефекта от митата върху цените, но е интересно да проследим и отражението им върху световния износ. 

От началото на настоящия сезон страните в ЕС са изнесли 14,7 млн. тона пшеница и продукти от нея, което е с 36% по-малко от същия период на миналата година. По-специално, износът на хлебна пшеница е намалял с 37%, а на брашно - с 30%. От друга страна, доставките на твърда пшеница се увеличават с 2%. Зад негативния резултат седят няколко причини, сред които  силата на еврото и продължаващата Черноморска доминация.

Сред страните от ЕС Румъния стана лидер по износ, след като до момента експортира 4 милиона тона мека пшеница и 113 хиляди тона твърда пшеница, следвана от Литва (2 милиона тона).
Основните вносители на европейската мека пшеница са Нигерия (2,1 млн. тона), Мароко (1,6 млн. тона), Великобритания (1 млн. тона), Алжир и Египет (с по 1 млн. тона всяка). Основните купувачи на твърда пшеница са Тунис (181 хил. тона) и Алжир (113 хил. тона).

Последният търг на Алжир, приключил преди дни, постави в светлината на прожекторите Румъния и България. Страната купи най-малко 450 000 тона пшеница при цена от приблизително 268,50 долара/тон CIF. Френската пшеница не можа да се пребори за традиционния си клиент, след като основните купени количества от Алжир бяха с  украински, румънски и български произход.

В последно време, разместването на традиционните логистични канали, правят страната ни все по-привлекателна дестинация за покупки на пшеница. Преглед на статистиката за вноса на пшеница в Египет през 2024 г показва, че в страната са внесени общо 14 693 751 тона пшеница или средно по 1,224 млн. тона на месец, което е повишение от 36,8% в сравнение с вноса през 2023 г. От България са внесени 451 345 тона пшеница, което изкачва страната ни до 4 позиция сред вносителите на пшеница в Египет, спрямо 2023, когато сме били пети.

Според същата статистика виждаме, че и други страни увеличават пазарния си дял в Египет. От Русия през 2024 г. са внесени 10.88 млн. тона, което представлява 74% от целия египетски внос. За сравнение, през 2023 г. с внос на 7.56 млн. тона, Русия е държала 69,5% от общия импорт в страната.

Преди дни, USDA публикува месечния си доклад за глобалното производство на култури за 2025 г. Въпреки че световното производство на пшеница и царевица се увеличава, в ЕС се наблюдава спад при повечето култури. Глобалната прогноза за пшеницата в настоящия доклад предвижда по-високо потребление и намалена търговия. По-специално се очаква спад в износа за Русия, САЩ и ЕС. Също така, във втори пореден доклад експертите намаляват оценките за вноса на Китай, но увеличават тези от Турция, Виетнам, Колумбия и Египет.

Производството на зърно в Европейския съюз/Обединеното кралство продължава да надвишава миналогодишната реколта, но COCERAL намали цялостната си перспектива за по-ниски посеви в две ключови страни производителки на пшеница във втората си прогноза за реколтата през 2025 г.

COCERAL, европейската асоциация, която се фокусира върху търговията със селскостопански продукти, вижда общото производство на зърно в ЕС-27 + Великобритания на 296,1 милиона тона. Това би било повече от 278,2 милиона тона, събрани през 2024 г., но леко по-малко от 297,8 милиона тона, прогнозирани през декември.

Очаква се реколтата от рапица да се възстанови до 20 милиона тона през 2025 г., спрямо 18 милиона тона миналата година, главно поради завръщане към „нормалния модел на отглеждане“ в Румъния и България и възстановяване на добивите във Франция и Германия. Прогнозата е малко по-ниска от 20,3 милиона тона, очаквани през декември. 

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.