Добруджа е житницата на България и с основание наричаме тази земя „златна”. През последните години овощарството, в частност производството на кайсии, се наложи като нов отрасъл на селското стопанство.


Хиляди са декарите с кайсии в Силистренско и това е радващо – очертава се нов, добър поминък за населението на добруджанския край. Природно-климатичните условия позволяват на този вкусен плод да вирее най-добре тук и да дава най-големи добиви.
Дотук добре, но започват и проблемите – по-точно казано, започва ходене по мъките.
 
Тази година бе щедра – количествата набрани кайсии надминаха и най-оптимистичните прогнози, но това богатство рефлектира в ниските изкупни цени и попари надеждите на производителите за по-добри печалби и един добър живот. На практика се получава така: Когато годината е лоша, т.е. няма плодове или има малко, всички са отчаяни – и производители, и консуматори.

Когато годината е добра и щедра, както настоящата, и плодовете са в изобилие – пак сме отчаяни – изкупните цени от 15-25 ст. са отчайващо ниски и не могат да покрият направените разходи по произвеждането на иначе полезния плод. Ето и следният пример: Четири души берат 1 тон плод и искат по 25 лв. надница. При изкупна цена от 15 ст./кг производителят е на загуба 100%.

В района производителите предлагат, за да се излезе от тази нелепа ситуация, да заработи отново винзавода в Тутракан като се наблегне на производство на продукти от кайсия – ракия, ликьор и др. Те  смятат , че кайсиевата ракия произведена в Тутракан, скоро би се наложила на пазара в България и чужбина. Производството на ликьори също ще бъде едно печелившо перо.
 
Преди 1939 г. българската сливова ракия, отлежала в дъбови бъчви, завладява английските пазари. Всеки англичанин считал за голяма чест да има в новогодишната нощ на трапезата си бутилка Троянска сливова. Мечтата на производителите в Силистринско е  ликьорът от кайсии да стане любимо питие на английския кралски двор и да се сервира като специалитет на всички приеми за високопоставени личности по света.
 
Друго предложение, което производителите считат за рационално, е да се направи сушилня за плодове, която да работи на ишлеме и за пазара. 
 
Но най-важното, което не отчитат производителите на кайсии е нуждата от създаване на организации на производителите. Така производителите ще работят заедно в една посока - сертифициране на продукцията, изграждане на цехове за опаковане и пласиране на продукцията по големите вериги  хранителни магазини, с което да се прескочат прекупвачите. И всичко това може да се случи с пари по ПРСР, където има отделна мярка финасираща подобни организации на производителите. Пътят на обединението е пътят на успеха за родните производители. Така е в останалите членки на ЕС и ние не може да правим изключение, просто защото пазарът го изисква и ако не се съобразим с правилата му, просто отпадаме от него.