Въпреки капризите на природата, 2018 се оказва много добра година за бялото грозде и белите вина - това е обобщението на Тихомир Трифонов, технолог във винарска изба, разположена край варненското село Кантарджиево. Във винарната са преработени 320 тона суровина.
 
 
Масивите с предимно бели сортове грозде в размер на 650 дка са разположени по склоновете близо до морето. Специфичният микроклимат е подходящ за производство на бяло вино. „Лятото беше прохладно и това беше благоприятно за белите сортове грозде. При такива условия се получава равномерно зреене, избягва се стресът, а самата лоза успява да натрупа достатъчно вкусови компоненти”, разказва специалистът. 
 
„За нас това е годината на совиньон блан. Изключителна симбиоза от климатични условия, слънцегреене, жизнен цикъл на самата лоза. Получи се невероятно качествено грозде и вино с много интензивни аромати”, не крие гордостта си енологът и допълва, че реколта 2018 от това вино е конкурентна на световно известните австралийски и новозеландски вина от сорта совиньон блан. Трифонов допълва, че това се отнася и за реколтата на колегите му от цялата страна, които също произвеждат бяло вино с високо качество и изключителни нива на ароматни и вкусови характеристики. 
 
През тази година много добри вина се получават и от сортовете ризлинг и грюнер велтлинер. Последният е слабо познат у нас, но е благороден и богат на вкусове, истинско предизвикателство за сетивата.  
 
Проблемни се оказват валежите в периода на зреене на гроздето през юли, посочва още технологът и уточнява: „Реколта 2018 е много шарена в зависимост от това кой и как успя да си опази лозето. Ние можем да се похвалим с успешно изведени агротехнически мероприятия и да избегнем негативите на дъждовете. Затова събрахме много добра реколта. Годината беше добра за белите сортове грозде и лоша за червените”. Тихомир Трифонов уточнява още, че при тях са необходими високи температури в периода на зреене и висока средногодишна температурна сума.  
 
Снимка: автора 
 
Още един сериозен проблем през 2018 г. констатира технологът и това е неприбраното грозде по полето. „Все по-малко са предприятията за преработка на грозде. Парадоксално е, но много грозде остана на полето заради липса на преработвателни мощности. Големите и значителни предприятия ги няма, останаха малки изби като нашата”, посочва корените на проблема Трифонов.
 
Въпреки че винарната е със сравнително малък капацитет, то тя се оказва най-големият винопроизводител в Североизточна България. Този проблем според специалиста ще се задълбочи през следващия програмен период, когато са предвидени почти 22 млн. лв. за конверсия на лозя. В същото време сумата за инвестиции в предприятия е по-малко от 17 млн. лв. „Не е ли по-добре да се насочат средства и усилия към нови преработвателни мощности в България и към повишаване конкурентоспособността на винарските предприятия?”, пита още Трифонов.
 
България има изключително местоположение и климатични фактори, които предполагат да се отгледа добро грозде. У нас има много способни технолози за производство на качествено вино. „Това е доказано с много награди в международни конкурси и това трябва да се толерира.
 
Така се създава имидж на България като винарска дестинация”, допълва още енологът и предлага да се проведе широка обществена дискусия по въпроса. В нея трябва да се включат както представители на Министерство на земеделието, лозари и преработватели, така и представители на браншовите организации, за да не се чертаят стратегиите на лозаро-винарския сектор само от чиновници.