Наемите за ливади и пасища скачат до 7 пъти на места в Плевенско

Новите цени на пасищата от общинския и държавния поземлен фонд възмутиха животновъдите от община Плевен, но проблемът съвсем не е локален и вероятно ще засегне стопаните в цялата страна, тъй като произтича от измененията в член 37 и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. 

„Още в края на лятото на 2024 година се коментираха промените, които са по член 37и от ЗСПЗЗ. Тогава говорих със служители на областната и общинската дирекции по земеделие в Плевен. Всички бяхме обнадеждени, понеже измененията, погледнати на пръв поглед, гарантираха повече прозрачност за реалните стопани, както и заличаване на виртуалните фермери, които се възползваха дълги години от дупките в закона, за да получават пасища само за субсидии“ разказва младият овцевъд Ерик Борисов, който пръв даде гласност на зараждащия се проблем.

След като се запознава с официалните изменения, които влизат в сила от началото на 2025 година, Ерик и колегите му разбират, че договорът вече се „сключва след заплащане на по-високата сума между най-високата тръжна цена, на която се сключват договорите за землището за пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд за годината, и размера на средното годишно рентно плащане за землището в общината за пасища, мери и ливади“. 

Потърсили са разяснение от директора и служители на „Общински земи и гори“ в Плевен, които също не са имали яснота как да тълкуват закона, тъй като не са имали допълнителни указания.

Ерик Борисов: Не може да си играеш с 22 000 ферми в страната. Всеки се нуждае от пасища и ливади, независимо дали в стопанството има интензивно оборно отглеждане или пасищно. Да не говорим за ферми като моята, където животните ми в 90% от годината са на поляната.

Както почти всички животновъди у нас, Ерик не разполага със собствени пасища и разчита на общински и държавни терени. През годините той имаше проблеми с виртуални животновъди, дори му беше отнет имот, който стопанисваше за срок от 5 години по преразпределение. „В крайна сметка си го върнах за периода 2025 – 2030 година. Бях обнадежден, че се работи в правилната насока, но с това изменение, което най-вероятно никой не знае как трябва да се тълкува, ще си изпатим ние – животновъдите“, убеден е стопанинът. 

След разговора с шефа на дирекция „Земи и гори“ в Плевен, Ерик се е свързал с браншовата организация, в която членува – Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Освен това е проведен разговор и с депутата от Комисията по земеделие в Парламента – Айлин Пехливанова, която е взела при сърце казуса. 

Ерик се е запознал в понеделник с цените за 2026 г. на пасищата и ливадите, определени за региона, в който работи. „Хората, ангажирани в общинската земеделска служба, са наясно, че в Плевенска област няма луд, който да даде над 20 лв./дка, какво остава за 40-50 лв./дка, дори 77 лв./дка“, казва още той.

За 2025 г. цената на ливадите, които Ерик ползва, е 11 лв./дка. За село Ясен конкретно, плащането скача на 42 лв./дка. И понеже е със сключен договор за 5 години и не може от днес за утре да променят условията, той очаква от 2026 г. договорът му да бъде анексиран, за да влязат догодина в действие новите рентни цени. 

Дълбоко в себе си, Ерик е убеден, че някой греши чисто документално, но смята, че не бива да се допускат такива грешки, които изправят на нокти цели подотрасли.

„Шумното приемане на промените в ЗСПЗЗ беше свързано с надеждата, че ще има повече прозрачност, но крайният резултат силно стресира и обезверява фермерите“, категоричен е младият стопанин, който силно се надява високите цени да не са причина терените да се изпразнят от животновъди, а на тяхно място да накацат фотоволтаични и соларни паркове. 

Междувременно и други читатели на Агри.БГ алармираха за проблема в Плевенска община.

170 месодайни говеда отглежда Еленко Петров в землището на село Пелишат. Очаквал е да му разпределят скоро още 1000 дка пасища, но цената досега е била 12 лева, а новата вече е 18 лв./дка. Заради броят животни на Еленко му се полагат още терени, но на други места, където цената е скочила до 30-40 лв./дка. 

„Няма как да дам тези пари, тъй като субсидията ми е общо между 30 и 40 лв./дка. А трябва и да почистя от храстите на тези места, аз не съм субсидиевъд“, категоричен е стопанинът, който също очаква справедливо решение на казуса и се надява високите цени да не целят да се изгонят реалните стопани от земите.