Всяка година има изненадани, въпреки че законът действа от 2009 година“. Това каза Николай Маринов, ръководител на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в Министерството на земеделието и храните, по повод протестите от миналата седмица на собственици, които бяха недоволни начина, по който за обработка се разпределят земите, по-известни като „бели петна“. 

Фермери от Хаджидимово излизат на протест заради закон

„Оказа се, че при обработката на земята и най-вече когато България влезе в ЕС и започнаха да се получават субсидии, много от земеделските стопани обработваха земята на собственици, без да заплащат за това и без да има сключени договори. Това наложи държавата да вземе мерки и да направят така наречените „споразумения“ в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Има два члена в него, в които са описани условията за обработваемата земя и ливади, пасища и мери. Практиката дойде от само себе си - много от арендаторите не плащаха за това, че обработват земите на хората, затова се въведе едно законово изискване - всяка година до 31 юли всеки един, който ще обработва земята си за следващата стопанска година, да подаде декларация, че той ще обработва. Едновременно с това той представя сключените наемни договори, арендни договори - за всичко това, което той ще обработва за следващата стопанска година“, обясни Маринов.


Ако до 31 юли собствениците не са подали заявление, че ще обработват земята си, се прави регистър, в който са вписани всички договори и собствени земи.


„И остават едни земи, които са свободни, в съответните масиви на съответното землище. Тези земи се наричат „бели петна“ и те са обект на споразумение между самите арендатори. Когато те успеят да се споразумеят, се казва „доброволно споразумение“, а когато не успеят –„служебно разпределение“. Тук става въпрос да може земята да се обработва и едновременно с това държавата да защити интереса на собственика на земята. В случая, всеки арендатор е задължен, след като е издадена заповедта за споразумението, в срок до февруари той трябва да заплати така наречените „бели петна“, посочи Маринов пред БНР. 


Арендаторът задължително плаща за обработка на „белите петна“ средната рентна цена на декар за съответното землище. 


„В Добричко стига до 100 лева на декар, в Благоевградско 25-30 лева на декар в зависимост от качеството на земята и от съответните добиви. Тези средства се внасят по сметките на съответната Областна дирекция „Земеделие“ и се съхраняват в продължение на 10 години. Всеки един от собствениците на земя или наследник на тази земя - с едно удостоверение за наследници, може да отиде и да заяви претенциите си“, допълни Николай Маринов. 


Много от собствениците на земя се възползват от регламента и получават средствата си от областните дирекции. Ако декларациите са подадени до 31 юли, по никакъв начин не може да се случи конфликт за т.нар. „бяло петно“.
До 15-ти август има срок за корекции, а регистрите са публични, обобщи Николай Маринов.