COVID-19, икономическа криза, огромни разходи, недостатъчно финансиране, война…Всички тези проблеми засягат и животновъдите у нас, но според биоговедовъдът от 20 години Иван Данчев непреходен проблем номер едно за родния животновъд си остава ниската изкупна цена на млякото.

Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?

Иван Данчев е собственик на биоферма в село Добродан, Троянско, където със семейството си отглежда 150 крави от породите Кафяво говедо, Холщайн и Монбелиард, като почти изцяло произвежда храната за тях. Израснал сред животните, той става биопроизводител още през 2003 г., когато не е модерно, но по думите му е в кръвта. Иван е и един от първите членове на НАРМС и споделя в интервю за Асоциацията изводите си след 20 години биопроизводство.

„Доста неща се промениха. В началото отглеждахме животните вързани, а днес свободно боксово. С времето се убедихме, че това е по-добрият вариант както за животните, така и за нас.

От самото начало осеменявам само изкуствено. Бях на мнение, че в резултат на кръстоски се раждат по-здрави и по-продуктивни животни. Това се оказа вярно, но само при първото поколение. Впоследствие се появяват проблеми в поколенията.

Когато започнахме, в развитите страни биопродукцията беше с 30 % процента по-скъпа и ние си мислехме, че и в България ще стане така. Впоследствие се оказа, че разликата не надвишава 20 %, а в момента дори сме наравно с останалите. Само изискванията и комисиите са повече при нас, разказва говедовъдът.

По думите му въпреки че търсенето на биопродукти се увеличава и цената за крайния потребител е по-висока, от това не печели производителят на първичната продукция

Иван Данчев: За нас изкупната цена, която мандрата ни предлага, е същата като при другите ферми. Печалбата е за мандрите и търговските вериги, където разликата достига 40%. Разходите ни се умножиха по три, всичко поскъпва, а изкупната цена на млякото е застинала някъде там от години. Цената на биомлякото се увеличи едва с 4 стотинки.

Много са факторите, които влияят на животновъдството в България и много често те не зависят от фермерите, смята Иван. Според него далеч не субсидиите са най-големият проблем на сектора. Ако изобщо някой управляващ има желание да оправи нещата, то трябва да започне с виртуалните животни. Спънките на тромавата бюрокрация, корупцията и липсата на ясни правила са основните пречки за реалните животновъди.

Общуваме си с колеги от Европа. Там няма как да продаваш на някого продукцията си по договор за отложено плащане от 40 дни, а той да ти „извива ръцете“ и да ти плаща след месеци. Веднага ще има неустойки и санкции”, дава пример фермерът и споделя друга констатация:

"Всяка година парите за подпомагане на животните уж се увеличават, а фермите видимо намаляват и субсидията за животно намалява. Как се случва това, не знам? Уж, опит и желание има у всяко следващо управление, но всичко си остава само с желанието."

Данчев обръща внимание и на факта, че всеки фалит, било то на фирма или верига магазини, означава огромни загуби за животновъдите. „Така беше например с Пикадили. Огромни дългове към всеки по веригата, а ние сме последните в нея”, припомня той.

Въпреки трудностите и поугасналите надежди за промяна Иван Данчев не смята да се отказва от биологичното животновъдство, но предупреждава, че „тази работа не е за хора със слаби нерви”. „Аз съм биопроизводител в истинския смисъл на това понятие вече 20 години и не мога да изменя на себе си. Проверяван съм от всякакви международни институции, винаги съм бил изряден. Гордея се с това, което правя, и докато съм фермер ще бъда биопроизводител”, категоричен е той.