Ниското подпомагане и високите изисквания демотивират зърнопроизводителите

След като се запознаят с нивата на подпомагане и по-високите изисквания от 2023 г., земеделските производители не са мотивирани да ги спазват. Инфлацията изяде тези пари – те са един нищожен процент в разходната част на продукцията, коментира за Агри.БГ Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

От асоциацията проведоха шест информационни събития за земеделците в Северна и Южна България. Голяма част от тях споделят, че ако работят по конвенционалния метод и произвеждат по познатите им практики, няма да имат нужда от базисно директно подпомагане от едва около 20 лв./дка. 

„В новия програмен период изискванията стават много по-високи, общото плащане на декар се запазва и е трудно да обясним на производителите защо е добре да го правят. Не е достатъчно само да им посочим екологичния ефект – естествено, всеки търси икономически стимул в това, което прави“, обяснява Шукадарова.

Тя се включи и в делегацията от представители на фермерски организации, които се срещнаха с еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски на 9 юни в Брюксел. Ето кои са основните проблеми, които зърнопроизводителите поставиха на масата за обсъждане.

Един от проблемите е липсата на реален диалог с бранша по отношение на Стратегическия план и неговото изпращане към ЕК. Липсваше яснота както за членовете на Тематичната работна група (ТРГ), така и за земеделската общественост като цяло, включително по отношение на ставките по отделните интервенции. До ден днешен не сме видели забележките на ЕК, не знаем и как те са отстранени от страна на Министерството на земеделието (МЗм). В понеделник на ТРГ ни увериха, че те ще бъдат официално публикувани. Днес е вече петък и все още няма информация.

Друга тема, която НАЗ постави на срещата с комисаря Войчеховски, беше липсата на достатъчно екологична амбиция в Стратегическия план по отношение на агроекологичните интервенции. Една от тях – „Използване на устойчиви практики и сортове, отглеждани при специфични условия“, включва две операции, които биха могли да бъдат атрактивни за земеделските производители. Едната включва интегрираното производство на растения, а другата – консервационното земеделие. Това са две много добри практики за постигане на част от високоекологичните цели на Зелената сделка. Въпреки всичко ние виждаме едно сериозно ограничаване на площите, които могат да се подпомогнат по тези две операции.

Готвеният от ЕК Регламент за устойчива употреба на пестициди е доста ощетяващ за България, тъй като предвижда намаление на употребата на пестициди с между 40 и 50% за всички страни членки. България обаче е с едно от най-ниските количества употребени пестициди на хектар, а същевременно всички държави следва да направят една и съща редукция. 

Комисарят също изрази мнение, че трябва да има групиране на държавите членки на базата на това, при какви условия се работи, какво е естеството на почвите, какво количество пестициди се използва досега, какви култури се отглеждат. На 22 юни този регламент предстои да излезе, следим го с интерес и се надяваме спецификите на страните членки да бъдат отразени. 

Изразили сме подкрепа за организирането на национален земеделски форум. Ще участваме в обсъжданията на Стратегическия план. Сектор „Земеделие“ има много общи теми, които би могъл да постави на по-високо ниво. Има, естествено, и различия, но по общите теми можем да направим добро обединение и добър фронт, ако искаме да постигнем нещо в тази насока.