Пет месеца – точно толкова време мина между 15 февруари и 14 юли, тоест между последното и предстоящото заседание на Тематичната работна група за изработване на Стратегическия план. Това, което се случи за тези пет месеца, хем е много, хем малко. 

Готови ли сте? Стартират теренните проверки

Много, защото секторът мина през служебно ръководство на Министерството на земеделието и е в очакване на ново. На ниво ЕС пък беше постигнатото предварително споразумение за ОСП след 2023 г. 

Малко обаче, защото все още сме до кривата круша при определяне на новите правила за фермерите. Решенията на Европа тепърва ще се обсъждат у нас и ще се търсят варианти за тяхното приложение на национално ниво.

Откъде ще я подхванат участниците в работната група, става ясно от дневния ред, който предлага министерството. В него са включени няколко точки, включително ябълката на раздора – тавана на директните плащания.

Решението няма да бъде взето веднага. Ще отнеме месеци, докато се постигне консенсус как у нас ще се прилагат: преразпределителното плащане в размер на 10% от общия бюджет на директните плащания; намаленията на плащанията с до 85% за стопанства над 60 000 евро; и таванът на плащанията до 100 000 евро. 

Към момента от министерството ще представят само какво са предприели като предварителни дейности. Предполагаме, че става дума за обещанието на земеделския заместник-министър Явор Гечев да се направи анализ на базата на данни как точно въвеждането на праг на субсидиите ще се отрази върху различните по големина и насоченост стопанства.

Следваща точка в дневния ред е изготвянето на Национална стратегия за розите. Отдавна се говори, че проблемите в сектора не трябва да се решават на парче, а в дългосрочен план. То по принцип има нужда от такава дългосрочна визия за целия земеделски сектор, но нека започнем с розите.

След обедната почивка е планирано да се хвърли повече яснота върху екосхемите по Първи стълб и Натура 2000. Специално за екосхемите засега Европа реши те да бъдат с бюджет от 20% за първите две години, след което прагът се вдига на 25%. Вероятно ще може да се приложи компенсаторен механизъм, тоест прехвърляне на неизразходени субсидии, ако процентът на средства за екоклиматични интервенции по ПРСР е по-висок.

За черешка на тортата е оставена т.нар. социална условност след 2023 г., която, ако стопаните не спазват, може да се стигне до отнемане на плащания. Нейното представяне е поверено на Аделина Стоянова – директор на дирекция „Директни плащания“, а от бранша вече споделят своите притеснения. 

Например Костадин Костадинов от НАЗ коментира за Агри.БГ, че тази социална условност може да ни изиграе лоша шега. Той е категоричен, че трябва да има задълбочено обсъждане и да се реши кои приоритети ще се изпълняват. Нужно е ясно да се сложи границата, защото „заради непопълнен дневник за светване на крушка в офиса и наложен акт за това, може да се стигне до санкции“, дава за пример той.

От Европа обещават, че социалната условност няма да бъде в тежест за земеделските производители, а просто ще гарантира трудовите права на техните работници. Тук едва ли се включват и крушките, но знае ли човек – субективният фактор при проверяващите не е за подценяване.

Следете темата и на cap4us.agri.bg