И в този епизод продължаваме да следим производствените резултати в хода на жътвата по света, международните цени, но ще обърнем внимание и политическите действия, рефлектиращи върху глобалната търговия.

У нас, по последни данни от земеделското министерство, жътвата протича при среден добив от 571 кг/дка, спрямо 553 кг/дка преди година. Въпреки, че средния добив сега е по-висок от миналогодишния, на регионално ниво картината остава много шарена. Докато райони като Добрич, Монтана и Горна Оряховица жънат между 650 и 700 кг/дка, то в други, като Стара Загора и Търговище резултатите са в границата на 300-500 кг/дка.

В Русия, института за проучвания на селскостопанския пазар IKAR намали прогнозата си за общо производство на зърно с 1,5 милиона тона до 128 милиона тона, включително пшеница с 83,2 милиона тона (92,8 милиона тона предходната година) и царевица с 14 милиона тона (17 милиона тона). 

Износът беше ревизиран с 0,5 милиона тона надолу, на 55 милиона тона (74,2 милиона тона), включително пшеница на 44 милиона тона (54,3 милиона тона), ечемик на 3,5 милиона тона (8,3 милиона тона) и царевица на 3,8 милиона тона (7 милиона тона).

В Европа, също има опасения, след като климата забави прибирането на реколтата, особено във Франция. Това породи съмнения, че може да станем свидетели на повишено търсене за внос на американска пшеница от страна на ЕС и Великобритания.

Според юлското издание на бюлетина на MARS, прогнозите за добивите за почти всички култури са преразгледани надолу, но остават близо до 5-годишната средна стойност на ниво ЕС.

Най-забележими са пониженията при слънчогледа и царевицата, докато прогнозите за пролетния ечемик и пшеницата са коригирани леко нагоре.

Европейската комисия представи и първи данни за вноса и износа през новия сезон. Въпреки, че данните не са съвсем пълни (поради забавяне от Франция, България и Ирландия) се очертава ясна картина на спад в износа и повишение при вноса на зърно в общността.

От началото на сезона, Европейският съюз е изнесъл 788 201 тона мека пшеница, което е с 48% по-малко от 1,5 милиона тона, изнесени през същия период на предходния сезон.

Обратно, от страна на вноса, данните на Европейската комисия показват, че вносът на мека пшеница в ЕС е нараснал със 71% на годишна база до 292 703 тона, докато вносът на царевица е нараснал с 21% до 903 946 тона.

Без изненада, Украйна е най-големият доставчик на царевица и пшеница за ЕС в периода 1-14 юли 2024 г., съответно с 595 493 тона и 201 766 тона. Данните показват още, че САЩ са били вторият най-голям доставчик на царевица за ЕС през първите седмици на сезон 2024/25 със 162 150 тона, което вече надхвърля целия обем, доставен за ЕС през сезон 2023/24.

По отношение на цените, според консултантската компания IKAR, FOB-цената на руската пшеница от нова реколта с 12,5% протеин и доставка в края на август остава непроменена спрямо предходната седмица, на 219 долара за тон.

Другата голяма агенция - Sovecon определи цената на същия клас пшеница за най-близката доставка на 220-222 долара за тон в края на миналата седмица, което е малко над 219-221 за тон FOB седмица преди това.

У нас въпреки, че за момента не се съобщава за директен натиск на внос от Украйна, страната ни остава изместена от международните пазари и губим позиции за традиционни дестинации, което е една от причините за срива на цените на пшеницата до около 300 – 330 лв/тон.

След като разгледахме данните от жътвата и цените, идва ред да се спрем върху политиката и нейното отражение върху търговията. В последните години все повече държави започват да прилагат различни мерки за да получат по-голям контрол върху своите вътрешни доставки и цени.  

При нарастване на инфлацията държавите предприемат различни мерки за задържане на цените, като например спиране на вноса или износа. Ако си спомняте, през юли 2023 г. Индия забрани износа на бял ориз а по-късно наложи 20% мито върху износа. В момента индийските власти обмислят премахване на данъка върху вноса на пшеница от 40%.

Подобни действия предприе и Турция, която пък забрани вноса на пшеница в периода от 21 юни до 15 октомври като част от мерки, насочени да гарантират снабдяването със суровини, необходими за износа на страната, и да осигурят стабилност на пазара в полза на местните производители. Нещо повече, властите заявиха, че ограниченията „могат да бъдат удължени в зависимост от ситуацията на пазара“. Обявеното преустановяване на вноса на пшеница оказва значително въздействие върху пазара на зърно, водейки до спад при цените. 

Въпреки усилията за нулево мито, Европейската комисия в крайна сметка се принуди да задейства аварийната спирачка за вноса на зърнени храни от Украйна. Считано от 22 юли до 5 юни 2025 г. украинските зърнени храни, внасяни в ЕС, ще се извършват в рамките на тарифната квота на задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA) между ЕС и Украйна. 

Друг изненадващ ход от последните дни беше решението на Европейската комисия да предложи да се определят временни мита между 12,8% и 36,4% върху вноса на китайски биодизел, след като установи, че той се продава на пазарите в ЕС на несправедливо ниски цени. Те трябва да бъдат наложени в средата на август, като ефектът им ще се наблюдава до февруари, когато могат да бъдат определени окончателни мита за 5 години.

Извън селското стопанство, много страни са наложили високи мита върху китайските електрически превозни средства, а кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп обеща 10% универсално мито върху вноса, като за някои китайски стоки (включително зърното) планира 60% мито. Това е и причината Китай да предприема в момента по-мащабни покупки.

Унгария и Словакия заплашиха Украйна със съд, ако в близките дни не бъде решен проблема с Лукойл и транзита на петрол.

Специално в земеделието, фермерите се трудят, за да задоволят световната нужда от храна, и казвайки това, подчертавам, че не става въпрос за идеализиране, а за бизнес, в който фермерите са успешни от гледна точка на производствените резултати.

Но между фермерите и потребителите застават поредица от субективни решения, които пречат да живеем в един подреден свят. През тази година, в повече от 70 държави по света се провеждат избори, след които предстои промяна в политиката, която има потенциал да преобърне световната търговия.

Пример в тази посока е ЕС. Въпреки, че след изборите основната структура се запази, вече виждаме промяна в реториката и на Роберта Мецола и на Урсула фон дер Лайен.

В обръщението си към Европейския парламент миналия четвъртък, Урсула фон дер Лайен обеща да гарантира справедливи доходи за европейските фермери, в отговор на едно от основните искания след протестите, които обхванаха ЕС в началото на 2024 г.

Тя подчерта, че фермерите „не трябва да бъдат принуждавани“ да продават своята „качествена храна“ под производствените разходи.

Фон дер Лайен обаче не навлезе в подробности как би спазила подобен ангажимент. През март Комисията обеща да анализира прилагането на правилата на ЕС относно нелоялните търговски практики (НТП) и да увеличи прозрачността в хранителната верига в отговор на демонстрациите на фермерите.

Директивата за НТП се прилага по различен начин в държавите членки, като някои налагат по-строги правила от други. Например законът за хранителната верига на Испания има клауза, забраняваща продажбите на загуба.

Френският президент Еманюел Макрон също намекна за въвеждане на минимални цени по време на най-тежките протести на фермерите, мярка, която неговият собствен министър на земеделието беше заклеймил месеци по-рано като „демагогия“.

„Ще представя визия за селското стопанство и храните през първите 100 дни, разглеждайки как да гарантираме дългосрочната конкурентоспособност и устойчивост на нашия земеделски сектор в границите на нашата планета“, обеща Лайен.

Интересен факт е, че тя спомена „природата“ само веднъж по време на речта си и това беше във връзка с компенсация, която фермерите трябва да получат, за да я управляват устойчиво.

„Нашите фермери оформят нашите пейзажи, те оформят лицето на Европа, те са част от нашата култура, те осигуряват продоволствена сигурност“, каза тя, пооставайки за пръв път нуждите на фермерите пред „зеления ефект“.

Така може да предположим, че ни очакват интересни времена, които ще променят пазарите в една или друга посока. 

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.