По традиция месец декември е изпълнен с празници и неработни дни. Но нека се върнем назад във времето, за да погледнем отвисоко изминалата 2024 – каква беше тя, какво ни донесе и какво ни взе.

У нас, тръгвайки отзад-напред, изпратихме 2024 г. без бюджет, но пък колегите от НСИ извадиха статистиката за селското стопанство. Без изненада тя е изцяло с минусов характер.

Според доклада, крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2024 г. възлиза на 9 440,6 млн. лева, което е с 10.6% по-малко в сравнение с предходната година. Спадът се дължи основно на редукция в цените (5.6%) и обемите (5.3%). 

Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 6 153,1 млн. лв. В този подотрасъл редукцията спрямо 2023 г. е с 13.6%. Тя се дължи предимно на спад в цените – със 7.1%, и в обемите – със 7%. 

Общото намаление на цените на растениевъдната продукция е резултат от понижените цени на зърнените култури с 13.4% и на фуражните култури с 3.8%.

По отношение на обемите, спадът е най-голям при зърнените и техническите култури, а именно царевица за зърно – с 41.3%, слънчоглед – 19.5%, и рапица – 15.6%.

Връщайки лентата към януари 2024 г., си припомняме, че годината стартира с масово недоволство на бранша. Интензивният внос на украински слънчоглед с баржи през река Дунав пък предизвика спешна среща между аграрните министри на България и Украйна.

21 сдружения на земеделски производители и преработватели заявиха, че няма равнопоставеност между секторите, което ги провокира да напишат отворено писмо до Комисията по земеделие и председателите на парламентарно представените партии, изразявайки своето възмущение от липсата на чуваемост.

По-нататък през началните месеци на годината протести все пак имаше, но те нямаха енергията на тези от 2023 г. и в крайна сметка завършиха бързо и разколно. Стигна се до споразумение, подписано от някои, но касаещо всички, според едни възприемано като успех, според други – като празни намерения в бъдеще време.

Част от „отцепилите“ се фракции продължиха да настояват за оставката на тогавашния аграрен министър Кирил Вътев, но седмица по-късно обявиха, че приключват с демонстрациите. 

Така или иначе, оставката на Кирил Вътев беше поискана от служебния кабинет в края на април и стана факт няколко дни по-късно с указ на Президента. 

„Горещят картоф“ през годината се оказа т.нар. Украинска помощ. В края на май първият транш по нея най-накрая беше изплатен на земеделските производители. Но на въпрос за втория транш, още тогава заместник-министърът на земеделието Иван Капитанов даде уклончив отговор, обяснявайки, че трябва да бъде направена актуализация на държавния бюджет и това предстои да бъде докладвано пред Народното събрание.

В последните дни на юли стана ясно, че пари за втория транш не са заложени. През август служебният вицепремиер Людмила Петкова обеща, че до 30 септември следващото плащане за земеделските производители все пак ще бъде направено, но това така и не се случи. Вместо това, вторият транш беше разделен на два подтранша.

През октомври пари по Украинската помощ все пак тръгнаха към стопаните, но не към всички. Това предизвика нова вълна от объркване и недоволство. В крайна сметка, до последните дни на ноември, дали от грижа за фермерите, или опит за попълване на „държавната касичка“ чрез прибиране на средства от длъжниците на НАП, сагата с Украинската помощ приключи успешно, но се превърна и в нагледен пример за неефективност.

Но годината не мина и без нова порция от цветущи определения към фермерите. След като през 2023 г. премиерът заяви, че „не преговаря с терористи“, в края на 2024 г. стопаните бяха обвинени, че са взели парите за инвитро процедури. 

Ето това беше едногодишният цикъл на родния кръговрат. За една година се завъртяхме в кръг и сега отново се надяваме на надеждно управление, отново чакаме в бюджета да се заложат жизнено необходими за оцеляването на сектора средства, отново чакаме „нещо“ да обърне цените към положителни нива и т.н.

Но кръга има и своя цифров израз – нула! При нулеви условия за бранша, мнозина (за съжаление) завършиха годината на минус. Тези, които приключиха „нула на нула“, могат да се чувстват късметлии, а единствените, които успяха да финишират положително периода, бяха хората, следящи тенденциите. 

Защото, колкото и противоречива да беше годината, тя все пак имаше своите моментни пикове и спадове и всички, които ги следяха, успяха да извлекат максимума от ситуацията.

На ниво Европа и свят 2024 г. също не успя да оправдае надеждите на фермерите. През по-голямата част от годината цените бяха под огромен натиск, дължащ се на различни причини – от климат през войни та чак до бъдещи геополитически перспективи.

Климатът се оказа пагубен, особено за пролетниците. Може би, най-кратката формулировка за пазара в Европа през годината е, че Украйна „тежеше“, а Русия „мачкаше“. Украйна тежеше на европейския пазар с внесените количества, които изкривиха процесите на търсене и предлагане в зоната, докато Русия мачкаше с непосилно ниските си цени на зърното, убивайки всякаква конкуренция с европейския произход.

Другата война, при която Израел нахлу в Палестина, също оказа своя негативен отпечатък върху търговията със зърно, нарушавайки логистичните потоци в Червено море.

През годината имаше редица важни избори, за които се смяташе, че ще предопределят близкото бъдеще. На ниво ЕС, новият Европарламент на пръв поглед не показва голяма промяна както като лица, така и като идеология. За момента обстановката не предполага съществена промяна в „зелената“ политика, но нещата биха могли внезапно да се обърнат.

Зад океана, избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ вече започна да кара Европа да преосмисля стратегията си по редица проблеми. След като стана ясно, че събитията в Украйна не са сред челните приоритети на новата администрация на Тръмп, евродепутатите бяха поставени пред нова реалност и започнаха да изготвят нови стратегии.

Предстои да видим дали новоизбраният президент ще сбъдне и своите закани за по-високи мита както към Китай и Мексико, така и към Европа. Една допълнителна финансова бариера, каквато представляват митата, би породила нови проблеми за пазарите на Стария континент.

Останалите събития през годината също имаха утежняващо въздействие върху световните пазари. Напрежението между Алжир и Франция се отрази негативно на експортните обеми от ЕС. В края на годината военно формирование пое контрола над снабдяването със зърно в Египет – световен вносител на зърно. 

Падането на режима на Башар Асад в Сирия е събитие, чието проявление все още не сме видели. Публична тайна е, че за Русия не беше важен толкова сирийският пазар, колкото двете стратегически военни бази, които имат там и с които си осигуряваха контрол над Африка. 

Новата ситуация със сигурност ще отслаби позициите на Руската федерация в Либия и Субсахарска Африка, като постави под въпрос влиянието ѝ върху африканските авторитарни режими.

Влиянието на Русия в Сирия отслабва, но страната е апетитна хапка и като такава открои нови два центъра – от едната страна са Саудитска Арабия и Египет, а от другата – Турция. 

Подготвяното през 2024 г. споразумение между ЕС и страните от Меркосур също ще остане в историята главно със съмненията дали Европа сама не пада в капана на собствените си правила.

Не е тайна, че страните от Меркосур работят при по-облекчени екологични, трудови и безопасни стандарти, което им позволява да произвеждат повече селскостопански стоки с по-ниски разходи. 

Това създава неравни условия за земеделските стопани от ЕС, които са принудени да се придържат към по-строги стандарти. Профсъюзите, екологичните НПО, организациите на фермерите и потребителските организации също се противопоставят на сделката въз основа на тези опасения.

Редица доклади посочват значителните различия в стандартите за селскостопанско производство между ЕС и страните от Меркосур, особено по отношение на използването на агрохимикали, здравето и хуманното отношение към животните и стандартите за безопасност на храните. 

Освен това земеделските практики в страните от Меркосур са свързани със значително обезлесяване, което подкопава глобалните усилия за опазване на околната среда.

И за финал, нека хвърлим поглед не само върху новата година, а далеч по-напред, спирайки се върху доклада на Европейската комисия за селскостопанските перспективи на общността през следващите 10 години, публикуван през декември.

От него става ясно, че ЕС ще продължава да бъде нетен износител на селскостопански храни, но забележимите секторни промени включват спад в общото производство на месо, стабилизиране на производството на зърнени култури, производството на мляко ще достигне плато, очаква се увеличение на броя на домашните птици и производството на варива.

Очаква се макроикономическата среда да бъде стабилна, а инфлацията да се върне към целевото ниво от 2%. Потреблението на месо леко ще намалее, главно на говеждо и свинско месо, докато потреблението на растителни протеини ще нарасне.

Частични промени ще има и при използването на обработваемата земя в ЕС към 2035 г. Прогнозира се пренасочване на използването на земя от зърнени култури и рапица към соя, други маслодайни и бобови култури. Причина за това изменение ще е по-ниското търсене на зърнени култури за фураж и биогорива.

Добивите от зърно и маслодайни ще се увеличат незначително до 2035 г., благодарение на положителното развитие на прецизното земеделие, цифровизацията и подобреното здраве на почвата. Производството на зърнени култури се очаква да бъде движено от царевица и ечемик, а производството на пшеница се очаква да се повиши след спад през 2024 г.

Дали толкова далечни прогнози имат реална стойност, или пък са „хвърляне на боб“, нека всеки сам прецени. От мен остава само да ви пожелая да бъдете здрави през новата 2025 година и да градите успешно своя бизнес!

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.