Продължаваме с преглед на основните събития, задаващи посоката при международните борси и пазари и ще се спрем на някои моменти, които не получиха широко медийно отразяване, но са основни за близкото бъдеще в търговията със зърно.

Като човек, следящ по 15 часа на ден пазарните сигнали, ми се струва, че Ковид и Украйна бяха началото, докато сега тепърва ще дойдат ударите от политиката на новата администрация в САЩ, кризата в близкия Изток и новите търговски споразумения между редица световни организации.

Ако си спомняте, в предишни предавания коментирах Меркосур, далеч преди фермерите във Франция, Испания, Италия и други страни от ЕС да се вдигнат на протести. 

Това търговско споразумение, в този си вид има потенциала да обърне картината конкретно при царевицата, но и в други селскостопански сектори.

Не е тайна, че страните от Меркосур работят при по-малко строги екологични, трудови и безопасни стандарти, което им позволява да произвеждат повече селскостопански стоки с по-ниски разходи. 

Това създава неравни условия за земеделските стопани от ЕС, които се придържат към по-високи стандарти. Профсъюзите, екологичните НПО, организациите на фермерите и потребителските организации също се противопоставят на сделката въз основа на тези опасения.

Редица доклади посочват значителните различия в стандартите за селскостопанско производство между ЕС и страните от Меркосур, особено по отношение на използването на агрохимикали, здравето и хуманното отношение към животните и стандартите за безопасност на храните. 

Това несъответствие се подчертава и от последния одит на DG Sante за хормонално говеждо месо в Бразилия. Освен това земеделските практики в страните от Меркосур са свързани със значително обезлесяване, което подкопава глобалните усилия за опазване на околната среда.

Друг акцент, за който съм говорил многократно във времето са морските пътища и по-конкретно ролята на Балтийско море в съвременната геополитика. Неслучайно, преди 10 дни, 30 кораба на НАТО и 4000 военнослужещи се включиха в едно от най-големите военноморски учения в Северна Европа, наречено "Freezing Winds". 

Учението целеше да засили защитата на инфраструктурата в акваторията, през която преминават 15% от глобалния морски трафик, и която става все по-ключова за търговията със зърно.

Полша обяви, че планира да построи нов зърнен терминал на пристанището в Гданск до 2026 г., което ще позволи на страната да реагира на кризисни ситуации.

Фермери многократно блокираха източната граница на Полша през последната година в знак на протест срещу вноса зърно от изток, включително от Украйна.

„Той не само ще изпълнява търговски функции, но ще бъде средство за безопасност в ръцете на полската държава като част от защитата на полските интереси и полските фермери“, каза премиерът Туск.

Цялата инвестиция ще струва 500 милиона злоти (122,4 милиона щатски долара), като капацитетът за трансбордиране на терминала през 2026 г. ще бъде първоначално два милиона тона, а в последствие ще бъде увеличен до три милиона тона.

От друга страна, Русия вече експлоатира този път за износ на зърно. През последните 18 месеца страната отвори две големи пристанища - Висоцки и Лугапорт, във Финския залив, недалеч от Санкт Петербург.

Терминалът Висоцки изнесе първото си зърно през април 2023 г., докато Лугапорт започна работа през юни тази година и се очаква капацитетът да достигне седем милиона тона до началото на 2025 г., по официални данни на собственика Novotrans.

Дмитрий Рилко от аграрната консултантска компания IKAR каза, че двете пристанища ще могат да обработват до 15 милиона тона селскостопански износ годишно, включително зърно.

Това би представлявало една четвърт от износа на зърно от Русия, прогнозиран за сезон 2024-25. За руснаците разширяването на капацитета на терминалите в Балтийско море е въпрос на икономическа, транспортна сигурност и суверенитет.

Руските търговски потоци и доставки досега не са претърпели сериозни смущения в Балтийско море, където 96% от бреговата линия принадлежи на членове на НАТО, включително Финландия и Швеция.

От гледна точка на логистиката, Балтика има много предимства при износа на зърно. Доставките от Балтийско море изпреварват (икономически) доставките от Азовско-Черноморската зона при търговия със страни в Африка извън Средиземноморието, както и с Азия.

И тук идваме до третата тема, за която вече сме говорили и може да промени търговията кардинално – а именно Африка и Азия. Малко факти – Русия е световен номер 1 в износа на зърно, въпреки санкциите на ЕС, именно благодарение и на азиатските и африканските пазари.

Миналата седмица, след като в продължение на 40 години Египет разчиташе на GASC за обезпечаване на страната със зърно, тази дейност беше поета от военната Агенция за устойчиво развитие Mostakbal Misr (Бъдеще за Египет).

Основана през 2022 г. с президентски указ, Mostakbal Misr служи като част за развитие на египетските въоръжени сили. Въпреки, че първоначално се фокусираше върху проекти за рекултивация на земя, оттогава обхватът на агенцията се разшири, включвайки се в основните сектори на икономиката.

За съвсем кратък период от време, новата агенция успя да поеме значими проекти от други военни организации, както и от граждански органи. Как ще се отрази тази промяна на покупките от Русия предстои да разберем. Но това не е случайност, имайки предвид, че се случва почти едновременно с падането на режима на Асад във Сирия.

Русия е водещ доставчик на пшеница за Сирия. От 1 юли насам руските доставки на зърнени култури за азиатската страна възлизат на 300 000 тона, посочва Интерфакс. Москва, която беше ключов съюзник на режима на Башар Асад, му отпускаше заеми, с които да плати доставките на руска пшеница.

“Сирия не е сред ключовите ни клиенти, но този пазар не е лош. Той е с капацитет от около 2 милиона тона пшеница годишно и ние ще продължим да се борим за него”, коментира председателят на руския Съюз на износителите и производителите на зърнени култури Едуард Зернин.

Но истинската болка за Русия в случая не е толкова сирийският пазар, колкото двете стратегически военни бази които имат там и с които си осигуряват контрол над Африка. Това със сигурност ще отслаби позициите на Руската федерация в Либия и Субсахарска Африка, като постави под въпрос влиянието ѝ върху африканските авторитарни режими.

Явно, влиянието на Русия в Сирия отслабва, но страната е апетитна хапка и като такава открои нови два центъра – от едната страна са Саудитска Арабия и Египет а от другата – Турция. 

И така, представете си 2025 година в която митата накарат Китай да промени своето поведение, Европа – залята с евтин внос от трети страни и Русия – търсеща пазари за предстоящата си (макар и по-малка) но все пак огромна реколта. Така, че все още е твърде рано да затворим врата на кризите и да чертаем светло бъдеще пред пазарите.

Наистина, Коледа наближава и както знаем по Коледа се случват чудеса, но моят съвет би бил да гледаме към пазарите с надежда, но без мечти.


👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.