Продължаваме да следим международните борси и пазари и ще се опитаме да дадем отговор на въпроса какво се случва (или по-скоро какво не се случва) с цените на зърното.

Традиционно, започваме с родната картина. Успешно доказваме, че у нас нещата никога не се случват от първия път. След 7 поредни парламентарни избори, изборът на председател на Народното събрание счупи рекорда. 

Дали от грижа за фермерите или опит за попълване на „държавната касичка“ чрез прибиране на средства от длъжниците на НАП, сагата с Украинската помощ също се превърна в нагледен пример за неефективност. След като беше разделена на половинки, а половинките на още половинки, тя все пак достигна до стопаните.

Както казах и в миналото предаване, случващото се у нас не е политика а диагноза, проявленията на която (както виждаме) нямат край.

На ниво Европа и свят ситуацията също не е много оптимистична. Политическата обстановка в Германия, Франция, Унгария, Румъния, САЩ и други страни показва, че общественото недоволство нараства и нещо трябва да се промени. Но дали това е възможно?

Настоящата ситуация ми припомня един отдавна забравен лозунг, за който си мислех, че е останал в миналото: „Партията е права, дори когато греши“. 

Днес, всеки опит да се посочат и коригират грешките се заклеймява като популизъм, национализъм, фашизъм, путинизъм и т.н. 

Разделянето на черно и бяло и изпадането в крайности е особено вредно за мисленето.

Миналата седмица, комисията по земеделие на Европейския парламент оповести научно проучване (възложено от самия парламент), с което предупреждава, че 4 компании, търговци на селскостопански продукти могат да злоупотребят с мощната си позиция и подробни познания за пазара, за да спекулират прекомерно, в ущърб на фермерите и потребителите.

Сега ще се спра много подробно на този доклад, използвайки имената на тези компании, защото те така или иначе бяха оповестени в доклада и излязоха във всички световни медии, но преди това искам да направя едно уточнение, за да завърша предходната си теза.

Защо комисията по земеделие поръча този доклад и се замисля сега, след като още в началото на месец август ЕК одобри придобиването на Viterra от Bunge (една от 4-те големи компании), допускайки ги свободно да оперират в ЕС? Нещо повече – в други страни, като Канада например, регулаторното одобрение все още предстои.

В Германия този доклад предизвика бурни реакции, което наложи документът да бъде сериозно разгледан от ЕП на 2 декември в Брюксел. 

Във Франция, миналата седмица фермерите излязоха на протести срещу друго предложение за търговско споразумение между Европейския съюз и Меркосур, което, според тях, ще засили нелоялната конкуренция.

Френските земеделци се боят, че споразумението с Меркосур ще увеличи вноса на говеждо, пилешко, захар и царевица от Бразилия и Аржентина, които използват неразрешени в Европа пестициди и антибиотици.

С други думи, настоящата европейска политика в сектора напомня поговорката „след дъжд - качулка“. 

Създаваме предпоставки за нелоялна конкуренция и после се чудим какво да правим с нея. Но, докато се чудим, все повече европейски фермери са изправени пред фалит.

Сега се връщам отново към доклада на комисията по земеделие, защото той отговаря до голяма степен на въпроса „какво се случва с цените“. Дали има спекула и изкривяване на пазара, след като 4 компании го доминират – оставам на Вашата преценка, аз просто ще изложа фактите.

Известни като ABCD на селскостопанската търговия, четири международни гиганта в момента доминират търговията със зърнени, маслодайни и технически култури. 

Това са компаниите ADM, Bunge, Cargill и Louis Dreyfus. Заедно, четирите корпорации държат дял от до 60% в международната търговия със селскостопански стоки като пшеница, соя и царевица.

Както вече казах, проучването е извършено от експерти в консултантската компания за управление Ernst & Young (EY) и университета в Бон, по искане на Комитета по земеделие. То подчертава необходимостта политиците да създадат по-прозрачна пазарна рамка и дори законодателна рамка за облагане на свръхпечалбите.

Доклада стъпва на наличната информация от зърнения пазар според която търговията, извършвана от четирите корпорации за ’22 година, възлиза на: Cargill – 217 милиона тона; Bunge – 142 милиона тона; ADM – 100 милиона тона; Louis Dreyfus – 83 милиона тона.

Преди около десет години световният пазарен дял на ABCD се оценяваше на 70 до 90%. Според проучването, новите конкуренти са намалили донякъде доминацията на ADM, Bunge, Cargill и Dreyfus, което обаче е крайно недостатъчно. Сред конкурентите на първо място трябва да се спомене китайският търговец Cofco International. Следва Viterra, дъщерно дружество на групата Glencore, която сега е погълната от Bunge.

Авторите на изследването наблюдават нарастващ брой инвестиционни транзакции. По-специално Cargill и ADM значително увеличиха дейността си в тази област, особено от 2021 г. 

Търговците разширяват бизнеса си както хоризонтално, така и вертикално. Това означава, че те се разширяват в съществуващи бизнес зони (хоризонтално), но също така укрепват позицията си нагоре и надолу по веригата на стойностната верига (вертикално) или навлизат в неизследвани досега икономически дейности.

Напоследък ABCD инвестираха сериозно в преработката и маркетинга на продукти надолу по веригата като биогорива, хранително масло, храна за животни и хранителни съставки.

От гледна точка на проучването, концентрацията на пазара и произтичащата от това сила за договаряне на гигантите в агробизнеса представляват риск, особено за по-малките фермери, чиято независимост може да бъде застрашена.

Експертите предупреждават, че пазарната концентрация при търговията със селскостопански стоки се ръководи от корпоративни цели като икономии от мащаба, възвръщаемост на акционерите и господстващо положение на пазара. Това може да има отрицателни ефекти като намалена конкуренция, лоши условия на труд и влошено развитие на околната среда чрез неустойчиви практики. Ето защо е необходим „системен регулаторен подход“.

Проучването предлага увеличаване на прозрачността на стоковите пазари, като се изисква от компаниите да докладват повече информация за своите търговски дейности на ЕС. 

Освен това от търговците следва да се изисква да разкриват своите финансови рискове при търговия с деривати. Освен това трябва да се сключат международни споразумения за ограничаване на риска при финансова търговия с деривати на селскостопански стоки посредством фючърси и други.

Като част от промяната на директивите на ЕС за финансовите инструменти, проучването препоръчва търговците да бъдат задължени да разкриват каква част от техните сделки с са хеджиращи и каква част са спекулативни.

Целта е да се гарантира, че Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) разполага с достатъчно данни и ресурси, за да наблюдава ефективно търговията със селскостопански стокови деривати на зърнените борси. 

И накрая, авторите предлагат да се обмисли по-висок данък върху свръхпечалбите в сектора на хранително-вкусовата промишленост.

Видях коментар на последния епизод в YouTube от г-н Димитър Панайотов, който пита за прогноза при цената на слънчогледа. 

След всичко казано дотук, сами разбирате, че ангажирането с категорична прогноза би било несериозно, но моментните предпоставки не предполагат скорошно раздвижване в положителна посока. 

Не само при слънчогледа, при всички зърнени култури тази година липсва ясно изразена тенденция, а експертите съветват да следим за спорадичните пикове, при които е удачно да се мисли за продажба.

Вместо финал ще си позволя да отправя един апел към цялата европейска общност – нека да мислим, вместо да лепим етикети, нека бъдем адаптивни, отворени към критика и готови за корекции. Тогава няма да се плашим, че „БРИКС идва да счупи модела“, просто защото модела ще бъде еталон.

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.