И днес традиционно продължаваме с прегледа на производствените резултати и посоката на пазарите, но ще се спрем по-подробно върху последния скок на борсите и ще се опитаме да дадем отговор, през призмата на фактите, дали той е надежда или по-скоро илюзия.

У нас, имаме нов служебен кабинет, който не се различава съществено от стария, поне що се касае до земеделското министерство. 

Георги Тахов продължава да изпълнява функциите си на министър на земеделието в кабинета "Главчев 2", а по негово предложение Янислав Янчев бе избран за зам.- министър. Без изненада, Янчев също произхожда от структурите на Държавен фонд „Земеделие“.

Вън от политиката, прогнозите за България са безмилостни. Страната ни ще произведе най-слабата реколта от царевица за повече от десетилетие поради тежката суша, засегнала региона, според доклад на Службата за чуждестранно земеделие (FAS) към Департамента по земеделие на САЩ (USDA).

FAS очаква българското производство на царевица да спадне до 2,2 милиона тона спрямо 2,45 милиона през 2023-24 г. Площите, засети с царевица се оценяват на 484 000 хектара, което е спад от 9% спрямо предходната година.

„Това ще бъде третата поредна година със значително по-ниски от средните добиви на царевица и това може да има дългосрочно въздействие върху намеренията за отглеждане в бъдеще“, пише в доклада на FAS. 

„Повече от 90% от царевицата в страната не се напоява, а новите инвестиции са трудни и бавни“.

Така че пред новите-стари и старите-нови лица в земеделския сектор стоят спешни за решаване проблеми. Последният доклад на MARS определи годината като най-горещата и суха за България от 1975 г. насам, без изгледи в бъдеще ситуацията да се подобри съществено.

Обратно към пазарите, референтните цени при пшеницата на Euronext се повишиха в петък, за да отбележат повишение на седмична база. 

Декемврийският контракт се установи до 218,75 евро за тон. Договорът се повиши с 1% през седмицата, след като достигна нов триседмичен връх при 222,50 евро по време на сесията в петък, но отново не успя да се задържи над 220 евро, тъй като се сблъска с черноморската конкуренция.

„Спекулативното покритие на къси позиции осигури моментен интерес за покупка, но основният отрицателен двигател при цената на пшеницата остава в действие“, коментират британските анализатори от Frontier Agriculture в свой доклад.

Ниските цени, предлагани от Черно море, означават, че Германия и Франция на практика са извън експортния пазар. Не само Русия и Украйна са толкова евтини, но и други страни от региона, като Румъния и България, сочат данните на световните агенции. 

За момента, Черноморските пазари почти не се покачват въпреки силата на Euronext, което отваря голяма разлика в цените.

Руската 12,5% протеинова пшеница в петък беше котирана при около 215-217 долара за тон FOB с доставка през септември/октомври, румънската 12,5% беше по-висока, при около 232-236 долара за тон FOB, което все още остава с около 20 долара за тон по-евтино от немския произход. 

Украинската фуражна пшеница също се обсъждаше за близка доставка на около 206 до 210 евро за тон в Северна Германия и 204-212 евро в Нидерландия.

„През следващите седмици балансът на глобалния пазар на мека пшеница ще се разкрие, тъй като Европа се бори с ниски добиви, а Русия подкопава експортния дял на блока“, това каза пред Euractiv икономистът и ръководител на отдела за проучвания и прогнози в Chambres d’Agriculture France, Тиери Поуч.

Според него Москва печели пазарни дялове в страни, които традиционно бяха клиенти на европейските доставчици. В момента Русия е основният доставчик на Алжир, дългогодишен клиент на Франция. Тази тенденция е подсилена и от дипломатическия конфликт между Париж и Алжир за Западна Сахара.

Как ролята на Франция като бивша колониална сила в Северна Африка се разви? 
Дългогодишните, но крехки отношения на страната с Алжир и Мароко – две държави, които са съперници в Северна Африка, но споделят общо френско колониално минало – поставиха Франция в неудобно положение и накараха Макрон да заяви, че подкрепя претенциите на Мароко над Западна Сахара, територия, която отдавна се бори за самоуправление. Това изявление запали недоволството на Алжир.

Решението на Макрон има силно икономически характер, тъй като Мароко е по-силен търговски партньор от Алжир, както и политически, тъй като Франция беше насърчена от нарастващата международна подкрепа за позицията на Мароко чрез Съединените щати и Испания.

Отделно от това Франция разчита и на потенциални икономически печалби - например от Атлантическата инициатива на Мароко, която свързва страните от Сахел с Атлантическия океан чрез пристанище в Дахла, разположено именно в Западна Сахара.

Всичко това накара Алжир, понастоящем член на Съвета за сигурност на ООН, да засили връзките си с Русия, Иран и Китай. Така че някои наблюдатели предполагат, че ако Франция провокира още повече Алжир, това може да се превърне в място на още по-голяма геополитическа и икономическа конкуренция на континента.

Обратно към резюмето на Поуч, той посочва, че допреди 10 години Египет е купувал по-голямата част от храната си от Франция, но сега Русия и Съединените щати са основните доставчици. Неслучайно в последните дни Египет започна директни преговори с доставчици като Русия, в опит да разбере дали може да постигне по-добри цени и условия извън традиционните търгове.
Подобна тенденция се наблюдава и по други традиционни европейски пазари като Тунис и Мароко.

Тези страни се опитват да осигурят своето производство и ще се обърнат към страни, които могат да им гарантират обем и цени, в съответствие с икономическия им капацитет и нивото на дълга им, което, според експертите Русия може да им предложи. 

В тази конфронтация за влияние върху световните пазари на пшеница Русия вече е една крачка напред. 

Въпреки че страната изпитва лек спад в износа в сравнение с миналата година, тя постигна третата си най-добра реколта (82 милиона тона) през последните 5 години, според официалните данни. Това, в съчетание с доста ниска рубла, е благоприятно за износ.

От друга страна, има натиск върху цените в световен мащаб, защото противно на това което се случва в Европа, реколтите от пшеница в други части на света са много по-добри от очакваното. За европейските производители спадът в обемите и цените представлява „двоен удар“.

Незадоволителната реколта в Европейския съюз, включително най-лошата реколта от френска пшеница от 80-те години на миналия век, подкрепиха цените на пшеницата, но голямото глобално предлагане и силната конкуренция от района на Черно море ще продължат да оказват натиск върху пазара.

Експертите са единодушни, че Русия ще се възползва от тази ситуация и ще намали цените още повече, за да спечели нови пазари, което автоматично изключва надеждата за трайно повишаване на световните цени.

Правилният въпрос към днешна дата вече не е как подобни конфликти или обединения като БРИКС, МЕРКОСУР и други ще повлияят пазара, защото те вече го повлияха, въпросът е как традиционният пазар ще се адаптира към тази нова реалност в опита да задържи позиции.

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.  


  


 

Подкрепете независимата журналистика