Началото на годината започна привидно спокойно за зърнените борси и пазари по света, но даде някои сигнали, които биха могли да се окажат ключови за бъдещето развитие на цените.
У нас, проблемите от старата година се прехвърлиха и в новата. Все още куп въпроси очакват своите отговори – от осигуряване на средства в Бюджет 2025 за т.нар. Украинска помощ, през отделянето на пари за хидромелиорации и попълване на Кризисния резерв, до изработването на конкретни мерки за борба с безводието.
Но докато съзнанието ни е заето с попълване на дупките, не виждаме отварящата се пропаст. Само след месец (през февруари) предстои Европейската комисия да представи новата си визия за ОСП, която ще диктува правилата от 2028.
Въпреки че у нас не се говори много по темата, дискусиите за предстоящите промени в ОСП вече се водят на различни нива в Европейския съюз.
В тях най-голямо внимание предизвиква позицията на германското правителство, което настоява за отмяната на директните плащания.
Като формална причина за това настояване те посочват евентуалното присъединяване на Украйна към ЕС, чийто огромен селскостопански ресурс може кардинално да подкопае аграрния бюджет на Съюза.
Германия смята, че плащанията, базирани единствено на обработваната площ, няма да бъдат работещи, и затова предлага средствата да се пренасочат към фермери, които прилагат мерки за защита на климата, околната среда и животните.
От страна на Германия това е напълно разбираемо – осъзнавайки риска за собствената си сигурност, те се опитват да придърпат „чинията“ отново към себе си. Част от германското предложение гласи: „Проверки ще се извършват според оценка на риска. Държави с по-малко нередности ще могат да намалят броя на контролните проверки“. Но за страни като България, точно сега е моментът да отстояват своя интерес, за да не се окаже, че впоследствие ще седнат на празна маса.
Преминаваме на ниво Европа, където годината започна с масов протест в Полша. Демонстрацията беше проведена в петък – 3 януари. Фермерите протестираха под мотото 5 x STOP, което се отнася до споразумението с Меркосур, Зелената сделка, вноса на селскостопански продукти от Украйна, унищожаването на полските гори и лова, както и компрометирането на полската икономика.
Урсула фон дер Лайен се очакваше да пристигне в Полша за откриването на председателството на Европейския съвет, но тя така и не се появи поради заболяване от пневмония, което отмени всичките срещи от нейния дневен ред.
Демонстрацията започна пред представителството на Европейската комисия в полската столица, като участниците преминаха по маршрут в няколко ключови точки на града. Световната преса отрази широко протеста, а фермерите дадоха изявления.
Имаше организирана пресконференция, на която говориха президентът на Партията на правото и справедливостта Мариуш Блашчак, депутатът Робърт Телус и евродепутатът Валдемар Буда.
Протести, или поне опит за такива имаше и в други страни-членки на ЕС. Фермери от втория по големина земеделски съюз във Франция, Coordination Rurale, се мобилизираха близо до Париж в понеделник (6 януари), протестирайки срещу търговското споразумение с Меркосур и настоявайки за по-справедлива компенсация за продукцията си.
Френските фермери твърдят, че споразумението между ЕС и Меркосур е част от по-широка тенденция, застрашаваща поминъка в селските райони във Франция.
Въпреки усилията им да влязат в Париж и Лион, те бяха посрещнати с блокади на пътя от органите на реда, което породи значително напрежение, съобщи Le Parisien.
Ирландският евродепутат Киърън Мамули цитира поръчан от правителството доклад на Enterprise Ireland, който оценява първоначалния финансов удар от над 55 милиона евро за ирландските фермери, ако сделката бъде ратифицирана: „икономистите предупреждават, че това е консервативна оценка. Истинската цена, включително косвените въздействия върху селските икономики, вероятно ще бъде много по-висока. Тук не става въпрос само за фермерите – става дума за защита на цели общности.“
Обратно към пазарите, след като цените на зърното се повишиха в първите за годината търговски сесии, подкрепени от по-слабото евро и по-високите цени на петрола, всички борсови стоки завършиха седмицата на Euronext рязко надолу. Тази тенденция се запази и в началото на тази седмица.
Според световни експерти, актуализацията на данните в доклада на USDA днес може да повлияе силно на цените, така че тепърва може да очакваме силни колебания по борсите.
Друг фактор, подкрепящ нестабилността на пазара са опасенията за глобалното предлагане на руска пшеница в близко бъдеще. Много международни експерти виждаха възможност намаления руски износ през втората половина на сезона да доведе до повишаване на цените, но по всичко личи, че руснаците вече са „наводнили“ пазара преди своето оттегляне.
В предишни предавания вече говорих за изненадващата рокада в Египет, когато официалният купувач на зърно за страната (GASC) беше заменен с едно, сравнително непознато до момента военно формирование - Mostakbal Misr.
Така още в първите дни на годината новото държавно дружество, което сега отговаря за доставките на зърно в Египет, съобщи, че е осигурило достатъчно големи запаси, за да покрие вътрешното търсене до края на юни 2025 г.
Търговци, цитирани от Ройтерс, са открили несъответствия в официалните данни и движенията на пазара, така че се съмняват в прозрачността на процеса по възлагане на обществената поръчка.
Според официалната информация, договорите за Mostakbal Misr възлизат на приблизително 1,267 милиона тона, повечето от които са подписани с Русия.
С други думи, нещата не са такива, каквито изглеждат. Явно, забавянето на експорта от Русия няма да окаже желаното въздействие върху цените на пазара. Говорейки за несбъднатите прогнози, трябва да споменем и Украйна.
С началото на войната много световни агенции смятаха, че производственият капацитет на Украйна ще се срине в близките година-две.
Но днес, години след началото на войната, виждаме, че нещата съвсем не са така. Ако данните за производство отчитат спад (но не и срив), то тези за експорта от страната бележат ръст.
От началото на сезон 2024/25 г. до 8 януари Украйна е изнесла 22 442 млн. тона зърнени и бобови култури, което е с 15,5% повече от миналата година.
Износът на пшеница е 9 977 млн. тона, което е с 2 173 млн. тона или 27,8% повече от миналата година. Украинските фермери са изнесли и 1 976 млн. тона ечемик и 10,8 хиляди тона ръж.
Износът на царевица възлиза на 10 162 млн. тона, което е със 157 хил. тона или с 1,5% по-малко от миналата година.
Освен доклада на USDA и излизането на Египет от пазара, в последно време новите реколти в Аржентина и Австралия също се смятат за двигатели на пазара. Встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и произтичащите от това нови отношения на САЩ със Китай, Мексико, Панама, Канада и Гренландия внасят допълнителен смут за близкото бъдеще.
На този мъглив фон се заражда една нова надежда, стъпваща на реални предпоставки и това е царевицата.
Глобалният баланс на царевицата през този сезон е относително стегнат, като глобалните крайни запаси от царевица през 2024/25 г. са най-ниски от 2020/21 г. и вторите най-ниски от 2014/15 г. насам. Крайните запаси от царевица, държани от основните износители САЩ, Бразилия, Аржентина и Украйна, се прогнозират с 13% по-ниски спрямо година по-рано и с 4,5% спрямо средната стойност за пет години.
Въпреки по-малката реколта, износът на царевица от САЩ през този сезон до момента е по-висок от предходната година и средната стойност за пет години. Производството на етанол в САЩ е на високо ниво и това също подкрепи цените в САЩ.
Спекулантите увеличиха своите нетни дълги позиции за чикагската царевица през седмицата, приключила на 3 януари. От една страна това означава, че те се надяват на по-нататъшни печалби в цените на царевицата, но от друга - ако трендът се обърне, покриването на дългите позиции може да промени ефекта на спада.
Така че в близко време следете за промени в доклада на USDA, размера на реколтата в южното полукълбо, движението при цената на царевицата и все пак, винаги с едно на ум, в очакване на неочакваното.
👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.
0 КОМЕНТАРА