Продължаваме с прегледа на производствените резултати и международните цени, но ще обърнем внимание и на някои болни за страната теми, като украинската помощ и други, но най-вече върху некоректния изказ от представители на държавната власт.

Повод за този коментар ми дават няколко събития, сред които и скорошно изказване на служебния аграрен министър Георги Тахов пред депутатите от Комисията по земеделието, храните и горите в Парламента, в отговор на отправено запитване, от представители на Сдружението на производителите на растителни масла, дали лицензиите за внос на слънчоглед и зърнени култури от Украйна могат да отпаднат. 

Министърът осъди лицензиите и каза, че „слънчогледът и по-голяма част от зърнените култури са борсови стоки. Това е нагледен пример как когато държавата през административен подход се опитва да влияе на бизнес процесите”. 

С това твърдение, той повтори една абсолютна неистина, вече казана от един друг министър, в един друг кабинет, когато се предлагаше държавата да се намеси в зърнената търговия и да изкупува слънчоглед и пшеница на борсови цени.

Използвам тази трибуна за да кажа отново: Слънчогледът НЕ е борсова стока – видно както от сайта на чикагската борса (СМЕ), така и от европейската Euronext. 

И тъй като у нас маркирането на неточност винаги се тълкува, едва ли не като лична обида, искам да подчертая, че тук не става въпрос за конкретна личност, а за цяла институция. И точно това е по-обезпокоителното. Някой, пък било то и министър допуска неточност, която обаче е пропусната от цяла специализирана Комисия – орган, за който се предполага, че трябва да чува, разбира и решава проблемите на стопаните.

„Да критикуваш е лесно, дай решение“, ще кажат мнозина. Това, което бих направил е да отправя един прост (но ефективен) апел, който не изисква преразглеждане на бюджет или други усилия – говорете Конкретно и Коректно. Това е пътят, по който може да се върне вярата в институциите и сектора да тръгне напред.

Развитието на сагата по т.нар. „украинска помощ“ също не буди доверие у стопаните. 

След прехвърляне на топката кой е заложил или не в бюджета обещаните средства, най-накрая служебният вицепремиер Людмила Петкова обяви, че до 30 септември следващото плащане ще е факт, със условието, че сега започва проверка, за да установи кой подлежи на помощ и какви ще са необходимите средства. 

Логично е да си зададем въпроса как се обещават средства, без да се знае техния размер?

Това, че голяма част от суровините са борсови стоки, това че сме членове на ЕС и се движим по обща законодателна рамка не трябва да служи като параван за нерешаване на проблемите, това е реалността, в която следва да намираме точните решения. 

Освен това, монетата винаги има две страни. 

Леко необичаен, но напълно реален е пример от последните дни. Глобалните котировки на рапицата отбелязаха спад през миналата седмица. В Украйна обаче изкупните цени остават високи поради активния износ и силното търсене от страна на търговците.

Запазването на високите цени на рапицата в Украйна контрастира с глобалната тенденция на спад на котировките, но силният износ и активността на търговците са ключови фактори за поддържане на тези цени. 

Нормативите на ЕС не би следвало да ни карат да вдигаме рамене и да ни превръщат в слепи изпълнители. Като страна-членка би следвало да участваме активно в процесите, за да може не само нашето, но и европейското земеделие да се изчисти от парадокси и да върви напред. 

Не е нормално да се говори за повече пасища в Европа, а в същото време все повече да се осъжда консумацията на месо.

В момента отново сме на прага на поредните парламентарни избори. Медиите изчисляват колко ще ни струват те от финансова гледна точка, аз пък се питам за другите пасиви, които произтичат от това. 

Само за тази година, до март имахме „ротационно“ правителство, последвано от служебно, сега се очертава нов служебен кабинет и ако изборите доведат до нещо – ново правителство. 

Тоест 4 кабинета за 12 месеца, или средно през 3 месеца цялата система се рестартира. 

Кой дава обещания, кой взима решения и кой ги изпълнява? Колко време е необходимо на държавата да завърти колелото с министри, комисии и ресорни рокади?

Всичко това изисква време, през което, за съжаление, проблемите не само не се решават, но и се увеличават. 

Така че още веднъж отправям своя апел – Конкретно и Коректно, с грижа за българското земеделие. 

В Русия, експортното мито за пшеница от Русия беше намалено до 444,4 рубли (5,17 долара) от 7 август 2024 г., в сравнение с досегашната ставка от 906,4 рубли (10,3 долара) за тон, по данни на руското министерство на земеделието. Митото за ечемик и царевица продължава да бъде нулево.

Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 216,7 долара за тон, за ечемика - 177,9 долара за тон, за царевицата - 194,8 долара за тон.

Поредното сваляне на експортните мита идва броени дни, след като властите на Казахстан подновиха забраната за внос на пшеница с всички видове транспорт до края на тази година.

„Забраната за внос на пшеница на територията на Казахстан с всички видове транспорт се подновява до края на тази година. Остава заплахата от внос на пшеница в страната по сиви схеми и реекспорта й с автотранспорт от граничните райони на Руската федерация. Взети са предвид и прогнозите за зърнената реколта, която се очаква да бъде по-висока от миналата година в Казахстан“, аргументираха своето решение казахстанските власти.

Временната забрана за внос на пшеница в страната е в сила от 12 април 2024 г.

В Европа, последният доклад на USDA от тази сряда предвижда производството на зърно в ЕС през пазарната 24/25 година да намалее спрямо нивата от миналата година, поради комбинация от по-малко площи и по-ниски добиви, засягащи всички зърнени култури, с изключение на ечемика и овеса.

Като цяло реколтата от пшеница в ЕС се очаква да спадне до 127,4 милиона тона, резултат от рязко намалената реколта от френска пшеница и по-ниските добиви в Германия, Унгария, Полша и Румъния, които не се компенсират от по-високата реколта от пшеница в Испания. 

Площите в ЕС също са коригирани леко надолу спрямо предишни оценки, поради по-ниските цифри за България, Чехия, Дания, Франция, Унгария и Италия, като не се компенсират от по-високи площи в Германия, Полша и Румъния. 

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.