Днес ще обърнем внимание на моментната картина на пазара, начертана от местните и Европейски избори, както и от решенията на някои ключови за зърнената търговия държави.

У нас най-общо казано, ситуацията е нови избори, стари проблеми. Първата ми работа в понеделник сутрин бе да прочета отзвука на международните агенции за ставащото в България. 

Освен хронологичното подреждане на първите партии, акцент бе констатацията, че сме най-бедната страна в ЕС, която до момента „е успяла да защити и усвои едва 1,4 милиарда евро от 5,7 милиарда евро налични безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) на ЕС. И веднага се сетих за неспирното преразпределяне на средствата по Програмата за развитие на селските райони.

Анализ на експертите от Teneo за страната припомня, че Плановете за присъединяване към Еврозоната са отлагани два пъти поради нивата на инфлация.

Според тях, липсата на стабилен кабинет ще доведе до още забавяния

След като прочетох как изглеждаме отвън, си припомних една сакрална за българското земеделие дата - 22 февруари 1991 година. Дата, на която е приет Законът за собствеността и ползването на земята. 

Какви бяха плановете, емоциите и надеждите на хората тогава, и къде се намираме 33 години по-късно?

Едва ли имам право да публикувам линк към тогавашната емисия новини, но всеки може при интерес да я намери свободно в интернет пространството, и да си направи равносметка.

Липсата на ясно очертана стратегия за сектора ме накара да си припомня една фраза, приписвана на Конфуций и гласяща колко „трудно е да се хване черна котка, в тъмна стая, особено когато котката не е там“.

На ниво Европа – непосредственото последствие след изборите беше решението на Макрон да освободи кабинета във Франция, което доведе до спад в котировките на еврото и ръст за Европейския износ.

Подробност, която може да има отражение в бъдеще върху промишления, и в частност земеделския сектор е загубата на позиции за „зелените фракции“, за сметка на крайната десница. 

Общо за пазаритена зърно, след кратък период на оживление, сега отново сме свидетели на низходящ тренд. 

Коментирайки световните прогнози, движението на петрола и политическите действия, една част от хората са на мнение, че това е спекула и „натискане на цените“ преди жътва.

Не бих казал, че подобни твърдения са лишени от смисъл, но е редно да разчитаме подобна информация без емоция, тъй като спекулативна или не, точно тя „заковава“ дневните цени на борсите.

В момента прогнозно-информационния поток задържа пазарите в едно крехко равновесие. От една страна, притесненията за руската реколта тласнаха цените нагоре, но решението на Турция да забрани вноса успокои дилърите, тъй като тези количества ще търсят нови дестинации и ще бъдат налични на пазара и цените се върнаха отново назад.

Така, след като Турция обяви забраната си за внос миналата седмица, фючърсите на пшеницата в Чикаго паднаха със 7,5%, най-голямата им седмична загуба от юли 2023 г.

Апетитът на Китай за внос на пшеница и царевица намалява бързо, което вероятно също ще окаже натиск върху световните пазари на зърно, които са свикнали със силното търсене от страна на най-големия вносител на селскостопански продукти в света.

Според търговците, Китай не е правил големи покупки от няколко месеца. При толкова ниски цени на вътрешния пазар тази тенденция вероятно ще продължи през третото тримесечие.

Далеч по-интересно и с по-голям потенциал за бъдещо влияние върху пазара е събитие от този вторник, когато руският президент Владимир Путин проведе среща с външния министър на Турция Хакан Фидан и изрази пълната подкрепа на Москва към плановете на Анкара да се присъедини към блока на БРИКС.

На срещата, проведена в западния руски град Нижни Новгород бе отправена покана за присъединяване към 15 държави, включително Турция, Беларус, Куба и Венецуела. 

В рамките на форума, Фидан е провел разговори с руския си колега Сергей Лавров, на които са обсъждали двустранните и регионалните отношения, както и "икономически въпроси, важни за Турция", според източниците.

Турският министър се ангажира за по-голямо сътрудничество и дипломация по отношение на конфликтите в международните отношения, като подчерта ангажимента на Турция към отношенията й с БРИКС.

Усилията на организацията е да обедини най-значимите развиващи се страни в света, за да оспорят икономическото и политическо господство на Северна Америка и Западна Европа.

По отношение на прогнозите за зърнената реколта в Европейския съюз/Обединеното кралство за 2024 г., публикувана на 10 юни, COCERAL увеличи леко очакванията си до 296 милиона тона, или с около 500 000 тона повече от предишната прогноза.

Ако се реализира, тя ще бъде с около 3,2 милиона тона по-високо от производството през 2023 г.

Рекордните валежи в края на миналата година повлияха негативно на сеитбата на зимни зърнени култури (пшеница/ечемик) в Северозападна Европа (Франция, Германия, Обединеното кралство, Балтика, Полша), докато производството в Испания ще се увеличи значително в сравнение с 2023 г.

Производството на пшеница се очаква да достигне 134,5 милиона тона, в сравнение със 134,1 милиона в прогнозата от март и спад от 139,9 милиона през миналата година.

Производството на ечемик се прогнозира малко по-ниско, спадайки до 59,9 милиона тона от 61,2 милиона в предишната прогноза, но нараства от 54,4 милиона през 2023 г. Дания, Финландия и Испания се очаква дa имат по-добри реколти от ечемик, отколкото през 2023 г. 

Реколтата от царевица в ЕС27+Великобритания сега се оценява на 64,8 милиона тона, спрямо 64,3 милиона прогнозирани през март и с 1 милион тона повече от продукцията през 2023 г.

Реколтата от рапица в ЕС-27+Великобритания се прогнозира на 19,4 милиона тона, в сравнение с 20,2 милиона в предишната прогноза и спад от миналогодишните 21,4 милиона тона.

В същото време, реколтата от зърно в Украйна през 2024 г. се очаква да спадне с 12% на годишна база до 52,76 милиона тона, казаха анализатори на APK-Inform в понеделник, в съответствие с прогнозата на министерството на земеделието за 52,4 милиона тона.

Консултантската компания каза, че тазгодишната реколта може да включва 19,99 милиона тона пшеница, 26,77 милиона тона царевица и 4,51 милиона тона ечемик.

Според агенцията, износът на зърно за сезон 2024/25 юли-юни може да спадне с 26% до 36,16 милиона тона от 49,02 милиона тона през 2023/24.

Износът на зърно за 2024/25 г. се очаква да включва 12,7 милиона тона пшеница и 21,3 милиона тона царевица. За 2023/24 г. Украйна вероятно ще изнесе 28 милиона тона царевица и 18,2 милиона тона пшеница.

Това са очакванията за момента на световните агенции, следете и следващите ни предавания, в които ще ви информираме за световните резултати в хода на жътвата.

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.