В началото на февруари стана ясно, че България се пробва да впише „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ като Защитени наименования за произход в ЕС. Заявленията са подадени от сдружение „Български традиционни млечни продукти“, а неговият председател Димитър Зоров разказва пред Агенция „Фокус“ какво е коствало цялото това упражнение.

България поиска защита за киселото мляко и бялото саламурено сирене

Допреди година тези продукти са имали своята защита на национално ниво в Патентното ведомство на България. Когато страната ни влиза в ЕС обаче, е имала право да предаде досиетата в ЕК и те да се преместят под европейска защита. 

„Някои държавни чиновници обаче не са си свършили работата тогава, това е проспано. Преди една година приключи защитата на всички наименования за произход и обозначения, касаещи земеделските стоки. Затова ние започнахме тази процедура още когато не беше влязла в сила приетата промяна на Закона на географските означения на Патентното ведомство“, обяснява Зоров.

Оказва се обаче, че процедурата не е никак лека, защото трябва да се докаже, че този продукт ще има автентичен вкус и аромат в точно определена среда. Вторият важен момент е да се докаже, че в исторически план България е произвеждала този продукт преди всички останали.

Контролните органи на МЗХГ са проверили на място всяко предприятие, член на сдружението, за да се уверят, че навсякъде се спазва еднаква температура и технология на производство. Последвало е официално обществено обсъждане, свикване на междуведомствена комисия и заповед на земеделския министър за изпращане на заявленията в Брюксел.

Какво следва от тук нататък? ЕК трябва да се произнесе до 6 месеца. Преди това е нужно да обяви обществено допитване в рамките на останалите 26 страни членки, за да се провери дали някоя от тях няма да има претенции. Едва след това вписването в регистъра може да стане факт.

Димитър Зоров: „Ако защитените наименования за произход бъдат приети от ЕК, всеки български производител може да се впише без право на отказ, стига да спазва приетите технология, рецептура, правила“.

Единственият допълнителен разход за всички предприятия е таксата за килограм продукция към контролиращото лице от порядъка на 1 – 2 стотинки на кофичка кисело мляко. Според Зоров това надали ще повлияе върху цената на крайния продукт. Всички те ще носят знака на сдружението и на защитеното географско наименование.

За финал преработвателят дава като добър пример Гърция и тяхното сирене „Фета“. 

„След като го защитиха, държавата направи огромни инвестиционни разходи за щандове, промоции. Това се възвръща. Надяваме се, че и българската държава няма да стои отстрани и да гледа, както последните 30 години, а ще е съпричастна. Защото това носи приходи в икономиката, заетост на населението и т.н.“, убеден е Зоров.