Част от земята, която обработваме я губим. Това каза с тъга зърнопроизводителят Димитър Мачуганов. Въпросът ми е дали вече е очертал площите си, но разговорът тръгва в друга насока. 

Димитър Мачуганов: След 2023 г. за фермерите ще бъде по-трудно

“Очертахме, не сме си затворили досиетата”, пошегува се фермерът, но веднага след това добави: “При нас минава магистралата и губим част от земята си”. Това се оказва и причината за тъжната констатация на стопанина, чието стопанство обработва ниви в землището на град Летница, 

“Боли. Защото това е нашият основен инструмент, но в крайна сметка, старите хора разказват, че жп линията за София не е минала през нашите полета и причината за това е, че не са си дали земята”, споделя Мачуганов в опит да намери позитив в ситуацията. 

Агри.БГ се обърна към Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) със следните въпроси:
- Колко декара земеделска земя са отчуждени, колко са в процес на отчуждаване или предстои да бъдат отчуждени от вече изградените,  изграждащите се и предстоящи да бъдат изградени участъци от магистрала "Хемус" - от Ябланица до Шумен? 
- В землището на кое населено място има най-голям брой декари отчуждени земеделски земи?“
Оказва се, че за доизграждането на автомагистрала „Хемус“ от Боаза до пътен възел „Белокопитово“, който се намира в област Шумен до момента са отчуждени общо около 4 733 дка земеделски земи. 
“Има одобрени проекти на ПУП-парцеларни планове и предстои да бъдат отчуждени около 7 027 дка земеделска земя”, се казва още в отговора на АПИ. 
Става ясно, че за отсечката от 222-ри км до 310-ти км (от пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново до пътен възел „Буховци“) към момента няма окончателни проекти на ПУП-парцеларни планове, въз основа на които да се определи размерът на засегнатите площи. 
Досега най-много декари земеделска земя са отчуждени на територията на село Градище, община Шумен, област Шумен, добавят в отговора си от АПИ. 

“Чувствата са смесени. Радваме се, че ще имаме комуникация с такава голяма пътна артерия. В същото време ни боли, че ни отнема немалко декари от стопанството - 360 дка”, продължава Димитър Мачуганов и обяснява, че част от тях са собственост на семейната фирма на фермера, а друга част от отчуждените земи е на дългогодишни арендодатели, с които Мачуганов работи. 

“Има колеги с повече и с по-малко декари, но вижте, не можем да определим много ли е, малко ли е - нас ни боли”, коментира зърнопроизводителят.

Въпреки това добавя с оптимизъм: “Въпреки всичко - жертвата си заслужава в крайна сметка. В Северна България изоставаме откъм комуникация, от инвеститори и прочие и се надяваме, че това ще даде възможност да се раздвижим и една голяма част от хората - като има работа - да се върнат обратно по родните си места. Имаме надежда”.