Димитър Зоров: До 90% от млечните продукти в големите вериги да са български

До 14 юли е отворено общественото обсъждане на проектозакон, който предвижда значителни промени във веригата на доставки на земеделски продукти и храни в България. Основното предложение в законопроекта задължава големите търговски вериги да предлагат поне 50% български продукти от определени категории. 

Четете още: Оптимисти и скептици: Ще работи ли бъдещият закон за верига на доставките?

Макар и концептуално добре приет от сектора, текстовете повдигат редица въпроси и предизвикват сериозен обществен дебат.

Един от най-съществените проблеми в проектозакона е неясната дефиниция за „българска стока“. Според Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, това понятие следва да обхваща не само мястото на производство, но и произхода на суровината:

„Искаме не просто да е произведен в България, а да е от българска суровина“, коментира той в ефира на Нова ТВ.

Зоров посочва, че в момента значителна част от продуктите, етикетирани като български, всъщност са внесени полуфабрикати, разфасовани и опаковани в страната. Така например продукти, продавани като „български кашкавал“, всъщност представляват евтини смеси, предназначени за топени сирена, без връзка с традиционната българска технология.

От млекопреработвателния бранш настояват за по-амбициозни квоти – 80 до 90% от млечните продукти в търговските вериги да бъдат произведени в България и от български суровини. Според Зоров това не е утопия, а доказана възможност – такава практика е била въведена временно по време на пандемията с Постановление №70 на Министерския съвет.

Друг ключов момент в законопроекта е въвеждането на таван за търговските надценки – до 20% в големите вериги. Но според Зоров формулировката е притеснителна. Проектът предвижда надценката да се изчислява след добавяне на разходите за реализация, което отваря врата за субективна калкулация на себестойността:

„Това е една врата в полето. Веригата може да си калкулира разходи за ток, заплати, наеми и логистика и чак тогава да сложи 20% отгоре. Така ограничението става безсмислено“.

Още един спорен аспект е възможността за неравно третиране на доставчици. Търговецът може да приложи 1% надценка за един производител и 19% за друг, което на практика може да изхвърли последния от пазара. За да се гарантира равнопоставеност, браншът предлага фиксирана надценка за всички доставчици в рамките на една стокова група.

Предложеният законопроект поставя важни основи за по-добра защита на българското производство и за по-справедливи условия в търговията. Но за да изпълни целите си, той се нуждае от сериозни корекции. 

Неясните дефиниции, възможностите за злоупотреби с надценки и липсата на равни правила за всички участници в пазара са сред темите, които ще определят дали законът ще бъде реална реформа или поредният компромисен акт.