Димитър и Николай Христови отглеждат и преработват плодове в равна Добруджа. Сушените им продукти достигат до над 30 000 българи, а от тази година изнасят свежи плодове и до Германия. Зад резултатите им се крие много труд, успехи, фалити и отново издигане.
За предизвикателствата да бъдеш фермер в България разговаряхме с по-големия брат - Димитър Христов.
„Да бъдеш фермер е благородно, защото помагаш на хората да консумират храна, произведена лично от теб“, казва стопанинът, който е икономист по образование и освен това е изучавал и електротехника, за да се справя с проблемите в оборудването на предприятието за изсушаване на плодове.
Неговата мотивация да продължава е, че много харесва, това с което се е захванал и го прави го с огромна любов и удоволствие. „Финансирането по европрограми е много важно за нас, защото това ни помага да бъдем много по-конкурентни, да подобрим материалната си база и така да сме много по-производителни“, споделя още Христов.
Най-важното решение за него е било да се занимава с фермерство и да отдаде на тази професия голяма част от живота и свободното си време. За семейната компания от изключително значение е решението да преминат към отглеждането на овощни видове и да се занимават с преработка на плодове и зеленчуци.
За двамата братя най-трудният момент е бил при втория фалит на компанията. "Тогава ни оглозгаха, разпродаваха ни всичко. Беше много трудно за нас и за семействата ни“, споделя Димитър Христов.
Вероятно и заради тези предизвикателства той смята, че да си фермер в България не е лесно. Дори е доста трудно, защото трябва да се жертва много от личното време и от моментите, които трябва да се прекарват със семейството.
Компанията на братя Христови се отличава от останалите в бранша, защото произвеждат и преработват само своя продукция. „Стараем се тя да е чиста, за да може да се консумира от нас, от нашите деца и да могат да ѝ се насладят всички наши клиенти“, уточнява Димитър.
"За съжаление трудът на фермера в България не е оценен. Не можем да се конкурираме с европейските фермери по много причини. Ако трябва да ги изброявам, ще не трябва доста време, но не сме конкурентни, въпреки че стоката ни е в пъти по вкусна от тяхната“, казва още той.
"Останах в България, защото считам, че това е моето място. Ходил съм като млад навън, не се чувствах комфортно. Тук съм роден, тук са ми корените, тук се чувствам най –добре“, казва добруджанецът, който прекарва огромна част от годината далеч от семейството си, за да работи в семейният бизнес.
На бъдещите си колеги той пожелава да не се отказват и смело да се хвърлят във всички предизвикателства и да се обръщат за съвети към по-опитните си колеги, за да избягнат техните грешки.
0 КОМЕНТАРА