Тежка стопанска, но и пазарна година отчетоха родните овощари при някои култури. Ако климатичните промени изискват политики за оцеляване на стопанствата, които се движат с бавни темпове, то за регулацията на пазара държавата може бързо да си свърши работата, стига да иска, убедени са производителите.
Производството на ябълки се свива до 8-годишно дъно
Ежегодно, когато дойде време за прибиране на реколтата от плодове, а и от зеленчуци, на дневен ред изниква темата за трудна реализация в пазар, който е със значителни сиви нюанси. Безконтролен внос, нелоялна конкуренция, картелни споразумения.., тормозят производителите, докато изискванията към тях се увеличават постоянно.
„При овощарите, поради високата цена на труда, сушата и ниските изкупни цени, особено при праскови и сини сливи, голяма част от реколтата на земеделските стопани се провали. Според нас имаше картелни споразумения от страна на преработвателите”, коментира пред Агри.БГ Димитър Митев от Национална био асоциация (НБА).
Браншовият представител, както и други негови колеги по-рано, съобщава за изкупни цени под себестойност и за липса на пазар.
"Цената на синята слива, закупувана от място, беше на 30 стотинки, а на синя слива, закарана до заводите в Пловдив - 35 стотинки. Разходите само за труда за прибиране на реколтата са около 20 стотинки на килограм, без да смятаме разходите за култивиране на културата и за нейната поддръжка. Това доведе до ситуацията, че голяма част от масивите останаха необрани, малка част от реколтата се прибра особено от сините сливи", заявява представителят на НБА.
Той подкрепя колегите си в исканията за de minimis предвид лошата климатична и пазарна обстановка, но акцентира, че за да не се стига дотук, е важно да има, така да се каже, политическа превенция на проблемите.
„Картелните споразумения, които са много трудно доказуеми, са на лице и не им се противодейства. В същото време в критериите за т.нар. инвестиционни интервенции за преработвателните предприятия агроминистерството не залага критерии за преработка на българска земеделска продукция”, подчертава Митев.
Все пак това субсидиране е с национални и европейски пари (25/75%), а често суровината в преработката не е българска, не е и европейска, ами идва от трети страни, защото е по-евтина.
„Пипер например идва от Израел, сини сливи - от Молдова, от Турция – домати. Това избутва българските производители от пазара, които в същото време страдат от ниските изкупни цени. Българската суровина не достига до европейския потребител, но с наши и европейски пари се финансира дейността на предприятия, които нямат ангажимент да работят с първичното производство у нас. А реално преработката е нещото, което може да „отпуши” пазара на производителите”, казва още Димитър Митев.
Не следва държавата да се меси в бизнес стратегията на едно производство, разбира се, но също така е редно да не го финансира с публични средства, ако то не се вписва в стратегиите й за икономическо развитие и сигурност. А селското стопанство е част от националната продоволствена сигурност и важен икономически отрасъл, припомня браншовият представител.
3 КОМЕНТАРА
25.10.2024
24.10.2024
24.10.2024