Да си „различен“ земеделски производител в Добруджа и да не отглеждаш жито или царевица е предизвикателство. Макар богатата земя там да ражда всичко, трудностите пред стопаните, които се захващат с овощарство в североизточната част от страната не са малко.

Синан Вейсал: Маркетологът, който избра производството на плодове за свой поминък

 

Братята Димитър и Николай Христови от фирма "Каладан" са от хората, които са избрали да отглеждат и преработват плодове, които вече достигат до над 30 000 българи. 

Екип на Агри.БГ отиде на място в силистренското село Паисиево, за да види от къде тръгват вкусните продукти. 

„От зърнопроизводството се отказахме точно, когато влизахме в Европейския съюз и преди бума на цените. Имаше две много лоши години, в които загубихме доста пари заради ниските добиви и ниските изкупни цени. Беше много трудно. И това беше основната причина. След това започваме да се занимаваме с преработка на плодове, сушене специално. Преди това ползвахме опита на наши приятели и те ни запалиха“, разказва Димитър Христов. 

В момента Христови стопанисват 400 декара овощни градини, които са предимно сливови и са предназначени основно за свежа прясна консумация. 

Създават и нови насаждения с кайсии. Изборът е паднал на  сортове, които са по-подходящи за нашите климатични условия – с по–късен цъфтеж, за да издържат повече на слана и студ. Освен това да стават за преработка, за свежия пазар и за сушене.  

Достъпът до пазари е определящ за успехите на фирмата, която се налага като еталон за качество в сектора на сушените плодове и зеленчуци у нас. 

От „Каладан“ правят експорт на свежи плодове в Германия, а сушените са предназначени основно за вътрешния пазар. 
„Имаме собствен онлайн магазин, през който продаваме и смея да твърдя, че се справяме доста добре. Защото това, което произвеждаме, постепенно се наложи като еталон за качество. Клиентите ни го търсят, разпознават го. Това, което успеем да произведем, го продаваме изцяло като сушени плодове“, казва Николай Христов. 

В началото всичко е трудно за цялото семейство, което е избрало земеделието пред държавните служби и уюта на живота в големия град. 10 години родителите им живеят във фургон и работят нивите край село Паисиево. 

„И така цялото семейство -  те 10 години, после още 4 години ние. Четиримата живеехме в един фургон. И от този фургон, всяка година, по -малко, по –малко стигнахме до етапа, в които сме в момента.  И двамата сме икономисти. Имаме още по една специалност - той е строителен инженер, аз съм електротехник“,казва още Димитър. Както във всяко стопанство, където работната ръка не е достатъчна, те са хората за всичко. 

Братя Христови срещат много трудности, но тези, с които не могат да се справят са метеорологичните условия. През миналата година в района за първи път е имало торнадо, което е изпочупило доста от градините. Освен това вече четвърта година ги мъчи суша. Това, което вали от време на време е десетократно по-малко от необходимото. 

Плодовете може да се изядат свежи, сушени или пък да се изпият на ракия. Димитър и Николай имат решение за всичките качества на сливите и кайсиите, които отглеждат и смело се доверяват на електронната търговия. 
 
„Това, което сме успели е да си гарантираме реализацията на продукцията от началото до края, защото като започнеш да береш какъвто и да е плод, той не е с еднакво качество. Ние го набираме, охлаждаме, след това започваме да го сортираме за различни предназначения. Отива за сушене, за замръзяване, за охлаждане и най-лошото за ракия. Но не изхвърляме нищо, стараем се да не остава за ракия, защото от това не вземаме пари. Но мислим, че сме затворили кръга, имаме решение за всичките качества на плода, който берем“, категорични са те. 

С нескрито удовлетворение те споделят, че успяват да продадат на 100% всичко, което са произвели като сушен продукт. „Това се дължи на качеството на продуктите, които продължаваме. Защото колкото и да сме добри като послания в интернет, клиентът няма да се върне, ако продуктът, който веднъж е купил, не е хубав“, разказва Николай. 

Не случайно в момента имат 30 000 клиенти, което си е колкото населението на един среден български град. 

Въпреки трудностите в бранша, оптимизмът не напуска двамата братя, които имат още много планове за бъдещето на семейната фирма. Те предвиждат да инвестират в сортиращи и пакетажни линии и вярват, че това ще се случи навреме.