Интервю на в.Дневник с Димитър Манов - управител на "Сибола", агенция за финансови консултации

 

 

Коя е основната пречка за нормалното усвояване на средствата от европейските фондове?
- Най-големият проблем според нас е натрупаният през годините дефицит на национални политики в повечето сектори от икономиката, довели до липса на трайна визия за развитието им. Този 20-годишен дефицит на политики предизвиква отдалеченост на управлението от реалните потребности на бизнеса и това се отразява на подготовката на самите програми за усвояване на европейските фондове. Оттам и грешното отношение на българската администрация към ролята на европейските фондове.

Защото те не трябва да се приемат като алфата и омегата за справяне на проблемите, а са единствено инструмент за осъществяването на европейски и национални политики. Ако един управленски екип има политически мандат да осъществи някаква реформа, той не трябва да вижда целите си само в разкриване на грешки и нарушения на предишния екип. Преди всичко трябва да изработи дългосрочни визии за развитие на сектора, да ги напълни със съдържание, което се надяваме скоро да видим. Когато наследяваш дефицит на политики, трябва да работиш за компенсиране на този дефицит.



Това означава ли, че приоритетите в Програмата за развитие на селските райони са поставени погрешно?
- Необходимо е да се стимулира земеделското производство, което би генерирало най-много доход. В момента се получава така, че единствено зърнопроизводството, което се развива достатъчно интензивно, достига до европейските пари. От друга страна, няма механизъм за подпомагане на застрашени сектори, като например млекопроизводството, месопроизводството и зеленчукопроизводството.

Добре е, че зърнопроизводството е работещо, но не може само един подсектор да генерира нормални доходи за заетите в земеделието и живеещите в селата. Защо трябва да вървим към максималистично усвояване на средствата само по тези мерки, които са привлекателни за българските фермери? В речника на хора от министерството трайно заседнаха термини като "популярни и непопулярни мерки от програмата за селските райони".

Това да не е поп музика, че да оприличаваш възможността за субсидиране по този начин. Надяваме се новият екип на Министерството на земеделието и храните и фонд "Земеделие" да промени това отношение. Показаха, че вървят в правилната посока, след като възстановиха доверието и влошената комуникация с Европейската комисия. След разблокирането на средствата по програма САПАРД на ход е и ускорената работа по одобряване на проектите по програмата за развитие на селските райони, на която хората разчитат изключително много.



Какъв трябва да бъде подходът при разпределяне на европейските средства?

- Не е случаен фактът, че Европейският съюз отделя почти половината от бюджета си за подобряване на стандарта на живот в селските райони и на секторите, свързани с изхранването на населението. Тези политики не са самоцелно отпускане на субсидии, а целят да насърчат производствата в селските райони и да повишат благосъстоянието на хората, които се занимават със земеделие. Ние много често го забравяме, като опростяваме задачата си и се съсредоточаваме върху изхарчването на тези средства. Време е да си създадем национална визия за развитието на българското село и земеделие.



В кои сектори трябваше да се насочат усилията за усвояване на евросредствата?
- Получи се така, че най-малко кандидати за евросубсидии има от секторите, които са в най-голяма криза. Да погледнем животновъдството, което напълно се е декапитализирало. Всички знаем, че цената на суровото мляко вече втора година се продава под себестойност, а и достъпът до финансиране на фермите е отрязан. Въпреки това на управленско ниво не се предлага балансиран вариант, който да помогне за развитието на този сектор. Бихме дали като пример програмата за развитие на селските райони в частта за субсидиране на полупазарните стопанства. Това беше най-подходящата мярка за развитие на малките стопанства, но парите не се усвоиха.

Това не стана, защото размерът на тези помощи беше прекалено малък за един проект и администрацията не създаде лесни процедури, за да насърчи производителите при кандидатстването. В същото време се промотира излишен наплив към мярката "Млад фермер. В един момент се оказа, че именно хората, правещи земеделие, не могат да кандидатстват и парите за полупазарни стопанства не се усвоиха. В резултат на това администрацията стигна до решението да прехвърли средства от полупазарните стопанства към "Млад фермер", където вече са подадени 5 хиляди проекта. Сигурни ли сме, че след като усвоят парите, тези кандидат-фермери ще продължат да се занимават със земеделие?

Защо смятате така?
- Ако програма САПАРД беше блокирана, то със сигурност тази за развитие на селските райони ще я последва заради хора, които фиктивно кандидатстват за субсидии. На базата на какво администрацията е извела в приоритет виртуалния млад фермер, който не го знаем дали ще остане в сектора, вместо да подкрепи хората, които вече са направили първата реална стъпка.



Какво решение предлагате от позицията на вашия опит?
- Администрацията трябва активно да си взаимодейства с браншови организации, хората от реалния бизнес и научните институти. В момента подобен диалог не съществува и това обрича чиновниците да са само едни оператори. Ако досега администрацията взаимодействаше заедно с бизнеса, можеше отдавна да имаме програми за насърчаване примерно на зеленчукопроизводството млеко- или месопроизводството.

Тогава щеше да е ясно какви пазарни механизми да се използват за неговото развитие. Не можем да си решим вътрешните проблеми като рецепти от Брюксел, ние сами трябва да решим как да запазим това производство, за да не изчезнат българските производства от пазара. Чиновниците трябва да излязат от ролята на лош ученик, на когото някой непрекъснато дърпа ушите. За да имаме право да изискваме, трябва да положим достатъчно усилия за изграждане на самочувствие и мотивация на администрацията, работеща по усвояването на европейските фондове. Само така можем да постигнем устойчиви резултати съгласно обществените очаквания.



Често като проблем при кандидатстването се посочват тежките административните процедури...
- Считаме, че процедурите не са тежки и при добро вникване не биха създавали трудности. Проблемът във фонд "Земеделие" дойде от допълнителните проверки, наложени на администрацията и които по същество нямат аналог в Източна Европа. Натовариха администрацията с несвойствени ангажименти на контрол, вместо този контрол да се извършва от специализираните органи като полиция и прокуратура. Големият проблем по усвояването на средствата си остава липсата на предварително кредитиране, затова и държавата трябва да отпусне дълго обещавания ресурс за рефинансиране чрез банките. И този ресурс да бъде евтин за фермерите.



Вие консултирате и проекти по програма "Конкурентоспособност". На какво се дължи огромното изоставане при нея?
- И по отношение на индустрията държавата дезертира от управлението близо 20 години и това е основната причина. Получи се така, че в Министерството на икономиката и енергетиката въобще не се е говорило за политики в последните години. Затова там усвояемостта на средствата е най-зле. Кризата по света много ясно показа, че в нито една от водещите икономики държавата не се е оттеглила от проблемите на бизнеса. Докато в България отстъплението беше пълно. Отсъствието на политики в сферата на индустрията доведе до диспропорция на инвестициите в различните сектори на икономиката – създадени бяха реални стимули само за мегапроекти в имоти и строителство. В същото време правителствата в Централна и Източна Европа стимулират индустрията. Затова и големите инвеститори в областта на автомобилостроенето и високите технологии в Румъния, Чехия, Унгария и Словакия бяха привлечени с целенасочени и системни национални мерки в отделните държави. Затова и очакванията ни към днешните политици са да започнат да черпят добрите управленски практики от европейските си колеги. За десет години експертите от Сибола са натрупали опит при подготовката на проекти за кандидатстване по европейски програми в областта на земеделието и индустрията. Консултирали са български и чужди фирми и частни лица за проекти по предприсъединителната Програма САПАРД, ФАР, Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма "Конкурентоспособност на българската икономика" и др. "Сибола" е член на Българската асоциация на управленските консултантски организации (БАУКО), създадена през 1997 г. Тя обединява и представлява професионални консултантски фирми и сертифицирани консултанти, които се стремят към утвърждаване и развиване пред обществеността статута на консултантската професия чрез създаване и поддържане на високи професионални стандарти и етични норми.