Димитър Манов е управител на една от първите консултантски компании в областта на еврофинансирането -  Сибола, която има спечелени над 250 проекта по САПАРД и Програмата за развитие на селските райони. За десет години от съществуването си Сибола е консултирала успешно проекти с грантово финансиране по европейски програми с обща . стойност на инвестициите  за над 200 000 000 лева.


Г-н Манов, кога можем да очакваме, че администрацията на Фонд „Земеделие” ще започне да обслужва европроектите по ПРСР в срок?

Не бива да забравяме, че към началото на приема на проекти, имахме пауза, по-голяма от 2 години в приема на документи за закупуване на земеделска техника от последния прием на проекти в рамките на Програма САПАРД. В този период закупуването на нова земеделска техника бе намалено повече от два пъти. Със старта на програмата имахме проекти с „натрупване” при положение, че в този период трябваше да се извърши и обучение на кадрите, а също така и допълнителни проверки, свързани с огромна част от вече одобрените проекти, в рамките на САПАРД. Двойно беше прехвърлено административното натоварване в разплащателната агенция в сравнение с най-интензивните периоди на работа по Програма САПАРД. Когато коментираме администрацията сме свикнали да критикуваме и, разбира се, имаме право да изискваме като данъкоплатци, но за да има истинска права и обратна връзка, е редно да кажем и добра дума за хората, които сме виждали да работят по 12-15 часа на ден, понякога и без почивен ден.

Фермерите много често са принудени да купуват техника преди реалното одобрение на проектите – теглят заеми, ипотекират имущество. Вече има сигнали за случаи, в които банки започват да си искат техниката обратно заради просрочени вноски. Това поставя ли под риск изпълнението на проектите и какви са начините за минимизиране на рисковете при кандидатстване?

В нормативната уредба на мярка 121 е посочено изрично, че машината (предметът на инвестиция) не трябва да бъде закупувана и въобще не трябва да се правят разходи по проекта, с изключение на предварителните разходи, преди подаването на проекта. Изискване те да не бъдат правени преди одобрението на проекта, няма. Така че хората, които са следвали буквата на закона, са били напълно в правото си. Съответно тълкуванията на хора от администрацията в обратен характер, биха били оборени от всеки съд както в България, така и в Европа.

Смятате ли, че по мярка 121 има злоупотреби подобни на тези по САПАРД? И в тази връзка в бъдеще съществува ли риск да се стигне до замразяване на средства?

Що се отнася до САПАРД, по изпълнението на програмата, България е една от държавите с най-малко нарушения в Европа. Това сочат официалните регистри на ЕС. Съответно по 121 мярка реално са финансирани малко проекти, така че към момента възможности за нарушения на практика няма как да бъдат констатирани. По-скоро има опити, за сега успешни, на някои хора, които временно бяха в тази администрация, да блокират напълно работата на програмата след като те не могат да се възползват от нея.

Смятате ли, че заради административни процедури и заради забавянето в реалното изплащане на средствата има демотивация при фермерите да правят проекти?

Това е съвсем естествено при едни системни общи негативни сигнали, които се подават към фермерите, едно забавяне, особено при разписванията на вече одобрените договори и най-вече при липсата на синхрозизация с общото финансово състояние на техните планове до сега. Просто трябва всички в рамките на последната година да си пренастроят начините на работа – администрацията на базата на исканията на ЕС, така и банките на базата на финансовата криза, фермерите – заради отложени продажби на земеделската продукция, забавеното одобрение на проекти и забавеното финансиране на банките.

Мнението Ви относно това малките проекти да се разглеждат на областно,а не на централно ниво – ще се облекчи ли процедурата или ще породи корупционни практики?

Това, което сме срещали като коментари от администратори в Брюксел е, че те виждат опасност за много голям корупционен натиск при одобряването на проектите на местно ниво. При това положение те виждат опасност от скъсяване на дистанцията и преминаване на определени граници между кандидатите и оценяващите. Именно затова ние сме срещали опасения за възможно развитие на корупционни практики. Възможно е всъщност в бъдеще това да блокира напълно работата на програмата. Смятаме, че трябва да се избегнат по всякакъв начин такъв тип негативни предпоставки за коректно усвояване на европейските средства.

Като че ли е все по-турдно на фермерите да кандидатстват, а още повече да спечелят един проект. Вие как смятате, кои са основните трудности при създаването на един проект?

Не съм съгласен с първата част от въпроса. По-скоро в рамките на 7-годишния план, в който работеше САПАРД, на практика бяха усвоени всички средства, с изключение на тези, свързани с нереализираните проекти и с няколкото проекта, по които имаше нарушения и чиито средства ще се наложи да бъдат върнати. В крайна сметка европейските фондове са една отворена възможност за хората, които могат да ги използват. Те не са нещо задължително. Те са един отворен ресурс и предпоставка за развитие. Усилията, които са необходими за успеха на един проект, са усилия, които полагат всички земеделски стопани в цяла Европа.

Какъв е коментарът Ви относно мълвата, че средствата по ПРСР ще се изчерпят до средата на годината. Възможно ли е това? Ако да, има ли вероятност да се окаже, че за фермери с одобрени проекти няма средства за субсидиране.

Аз, на първо място не виждам възможност за изчерпване на средствата, тъй като има много възможности за прехвърляне на средства между различните мерки. Отделно от това, по самите механизми на финансиране вече нещата в някои от най-големите банки са доста организирани. Влизат в сила антикризисните мерки на Правителството и на практика има вече реално работещи механизми за финансиране, а и вероятно голяма част от банките ще успеят да се приспособят за работа към новите условия. Все пак субсидиите по еврофондовете са една допълнителна гаранция за обезпечение на тези кредити.