Изключително ниските цени не позволяват доходност, с която да запазим нивото на работа. С цени около 200 лв/т царевица и под 500 лв/т реален пазар на слънчолед перспективата е да не можем да се възпроизвеждаме, заяви в интервю за Фермер.БГ зърнопроизводителят Димитър Мачуганов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопрозводителите.


Г-н Мачуганов, как върви пазарът на зърно?
Цените са ниски и това, което е още по-лошо – продължават да падат. Пазарът си е пазар, но ние трябва да продаваме, защото иначе не можем да работим – започва новата кампания и са ни необходими средства. Тепърва залагаме площите с рапица, ечемик и пшеница за новата стопанска година – динамиката на полето не спира.

 

Обявихте няколко искания към МЗХ и правителството...
Да, знаете, че имаше актуализация на бюджета, за да може да бъде приключена финансовата година. Уверението, че ще се задели ресурс за българския земеделски производител – макар само 20-30%, очакваме да стане факт. От 4 септември започва новият политически сезон и очакваме, че необходимите разчети е бъдат направени. Нормално е да изчакаме и да видим какви ще са тези разчети – имаме уверение, че ще има частични плащания, но колко точно ще са те не мога да кажа на този етап. Очакваме властимащите да ни информират какви са техните разчети и нагласи.

 

От МЗХ са категорични, че новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъде много по-гъвкава и ще осигури повече възможности на земеделските производители. Какви са вашите очаквания?
Ще бъда откровен – дори като браншовик, не съм детайлно запознат с параметрите на Програмата. Има тематични групи, в които участват и представители на Националната асациация на зърнопроизводителите (НАЗ), но аз лично поглед върху ПРСР 2014-2020 нямам. Чуваме общи коментари, но в НАЗ нямаме конкретен документ. Радващо е, че от МЗХ заявяват, че нещата ще са добре, още повече, че зам.-министър Явор Гечев е човек, който познава системата. Но от друга страна, аз съм човек, който постоянно търси информация, и поне до момента систематизиран проект на Програмата не съм виждал.

 

Факт е, че бюджетът на ОСП за следващия програмен период е силно орязан и това няма как да не засегне и България. Как, според вас, това ще се отрази на родното земеделие?
Когато се губят пари е нормално някой да е ощетен и да има недостиг на финансов ресурс без значение за кой сектор става въпрос. Знаете, че и в този програмен период средствата по най-популярните, най-работещите мерки свършиха много рано, а към други мерки интерес така и не беше проявен. Дано този път това, че ще има орязване на бюджети, не се отрази на най-работещите мерки и средствата да бъдат насочени наистина към тези мерки, които ще донесат на земеделските производители най-голяма успеваемост и най-положителни резултати.

 

Предвиждате ли промени за новата стопанска година в контекста на климатичните промени през последните години?
Истината е следната – ние сме рискови играчи, бизнесът ни е на полето под открито небе, но сме свикнали с несгодите. Ние сме хора привикнали с мъката. Започваме нов сезон с надеждата, че ще е по-добра годината – и откъм добиви, и откъм цени. Да, има отлив на интереса към производството на рапица. Проблем тази есен е и качеството, което ще заложим – част от колегите редуцират храненето на почвата, правят компромиси. Тъй като финансовите постъпления са по-малко земеделците търсят някакви минимални оптимални варианти за дейностите на полето. Това само по себе си, обаче, може да изиграе лоша шега на стопаните и да се окаже, че за новия сезон ще има компромисни действия, които е логично да доведат до компромисни резултати. Дано годината да е по-благосклонна, защото орязваме внасянето на торове и прерарати, правим компромис с обработките заради скъпото гориво – вместо да направим перфектните подготовки, ние ще приемем известни компромиси. Дано наистина годината да е благоприятна и да постигнем прилични резултати с компромисите, които са заложени още на старта на новата стопанска година.

 

Споменахте скъпото гориво – оптимист ли сте, че ще има някога безакцизно гориво за селкото стопанство?
Като браншовик ще го кажа така – правителството пое ангажимент от началото на слеващата година проблемът с акзица на горивата да бъде решен. Като фермер, който от дълги години се занивама със земеделие, осъзнавам колко е важна тази мярка. От 2009 г. насам българските зърнопроизводители е получиха никакво подпомагане, освен европейското – нямаме национални доплащания, нямаме намалена акцизна ставка, нямаме работеща програма, която да ни подкрепи в инвестиционните ни действия. Добре, че пазарът беше сравнително благосклонен към нас, за да успеем да надграждаме това, което сме постигнали, макар и вече не с тези темпове. Оттук нататък, обаче, с този нисък стандарт, който получава българския зърнопроизводител, ниските цени, които получаваме, както и липсата на финансиране от държавата, ще върнат сектора на ниво, което е било преди много години. Това, според мен, е грешен ход – постигнахме европейско ниво в зърнопроизводството и това ниво трябва да се запази.Защото зърнопроизводството е отрасъл, който носи свежи пари в държавата. Зърното винаги е било конвертируема валута и инструмент в ръцете на държавите, които разполагат със зърно. Ние сме секторът с може би най-силно изразено търговско салдо, тоест внасяме свежи пари в България, а не ги изнасяме. Това не трябва да се подценява с лека ръка, защото едно от добрите неща, които се случиха у нас през последните няколко години, беше именно развитието на зърнопроизводството.

 

В началото на септември и тази година сушата е сериозна – какво се случва със сеитбата на рапицата?
Тази година рапицата се очаква да е на критичния минимум – под 1 млн. т. Това означава, че големите преработватели и износители ще я пренебрегнат и на производителите, които се научиха да отглеждат рапица в екстремални условия, в тази ситуация ще им бъде трудно да си реализират продукта, тъй като няма да има големи играчи на пазара. Това е лошо като цяло за сектора.

 

Какво очаквате като добиви от слънчогледа и царевицата?
Сега започнахме прибирането на слънчогледа и на царевицата и първите жътви бяха отчетени и на заседание на УС на НАЗ преди няколко дни. Жътвите са факт, но е факт и това, че тази година сме в двете крайности – има много добри резултати има и много трагични резултати. Още е рано да се правят обобщения и да се прави представителна извадка. Само едно мога да кажа – изключително ниските цени няма да ни позволят да направим доходност, с която да запазим нивото на работа. С цени около 200 лв/т царевица и под 500 лв/т реален пазар на слънчолед перспективата е да не можем да се възпроизвеждаме.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!