Арендаторът от Летница Димитър Мачуганов пред Фермер.БГ – за реалната ситуация в сектор Земеделие, субсидиите, „зърнарите“, узрването на браншовите организации от различните сектори и времето те да направят обща Стратегия за бъдещето на селското стопанство в България

 

Г-н Мачуганов, какви са очакванията на земеделската общност от служебния министър на земеделието Васил Грудев и екипа му?

Знаете ли, за първи път имаме супер специалист. Г-н Грудев знете до преди няма и година беше във Фонда. Няма нещо неопознато като проблем за него. Смятам, че изключително на място се получи, че по време на прехода до изборите, ще им човек, който знае какво прави в Министерството, при положение, че сме на прага на нов програмен период и нови правила. Изключително попадение! Бих поздравил служебния премиер за попадението с г-н Грудев. Няма нищо по добро, че министъра на финансите е човек от сектора. Видяхте на първата среща с браншовиците, че присъства и той. Изключителна вакса, тоест изключителна сработка има между тях. Смятам, че това е попадение повече от отлично.

 

 

Какви са приоритетите, които министър Грудев и екипът му трябва да си поставят и да постигнат за този кратък период?

За изключителното кратко време, смятам, че най-важното е да приключи програмата по проектите, които са заключени, да не се изгубят средства от предишния период 2007-2013. И най-важното – новите наредби и новите правила за прилагане на новия програмен период. Факт е, че от догодина ние ще работим в нова рамка, с нови правила и тук е мястото да се чуе гласът на браншовиците – от всички браншове говоря – за да може да се случат нещата реално работещи. Да имаме наистина широко приета програма, широко скроена рамка, в която всички да работим добре – било животновъди, било зърнопроизводители, било зеленчукопроизводители – всички сектори да бъдат в представени една добра светлина като правила, като условия за работа.

[news]


В тази връзка работата по новите директни плащания продължава, като по някои от схемите има какво да се подобри, според министър Грудев. В каква насока смятате Вие, че трябва да има подобрения?

Станахме свидетели на нещо небивало до сега. 30 браншови организации са подписали по точни и ясни искания какво трябва да се случи. С лека ръка министърът на Земеделието отхвърли важните неща, на които държеше цялата гилдия представена за първи път на толкова високо ниво, като браншови организации. И не мога да проумея нещо – как е възможно браншът да казва и да иска рамката си, а някой да му насажда нови правила. За това смятам, че силно попадение на г-н Грудев е коментарът, че ще продължат разискванията, за да се направят наистина работещи правила и рамки, разпределение на средства и прочие. Това за мен е най-правилното.

 

Служебният министър заяви при встъпването си в длъжност, че най-важното в неговата работа ще бъде Европейската интеграция за сектор Земеделие. Как виждате Вие като човек от бранша, земеделец, тази интеграция?

Знаете колко време ни уверяваха, че ще получим изравняване на подпомагането си от Европа – това все повече и повече става мираж. Финансовата рамка е факт. До 2020 г., ако сметне човек, а мен лично ме засяга подпомагането на площ, нещата вървят назад – тоест ще падат плащанията. Евроинтеграцията означава по-лесен достъп до пазарите в Европа, по-качествена продукция, защото би трябвало да се дадат по-добри условия, да бъдем наистина лесно интегрирани като хора в голяма Европа. Защото има дискриминация – дискриминирани сме като плащания, дискриминирани сме като условия на работа и прочие.

 

Защо в българското общество думата земеделец се асоциира с нещо негативно и кой печели от това?

Тук ми спестявате думата зърнопроизводител... Болшинството от хората асоциират лошите зърнопроизводители – г-н Найденов, бившият министър на земеделието, въведе думата зърнар. В България състоятелните и богатите хора са длъжници на обществото. Никой не си дава сметка, че ние богатите земеделци, зърнари или зърнопроизводители работим на село и сме за лошо и добро. За починалите хора сме помощ, за зимата за възрастните хора сме най-социалният меч. Защо не направите една проста сметка колко пари получава зърнопроизводителят като субсидии и колко ренти плаща. На кого плащаме рентите? На възрастните хора на село. Болшинството от тях получават една добавка към пенсията си. Какъв размер субсидии получаваме и какви ренти плащаме, конкуренцията направи високата цена на земята, добрите условия за правене на бизнес. Защо българският производител?! Защото е успял – затова е ненавиждан и обиждан. Производството на зърно си е стратегическо, зърното е валута, зърното е стратегически инструмент. Няма как да преработим зърното на банички и да ги изнесем.

 

Българският зърнопроизводител е успял, ние продаваме на външни пазари, не сме зависими от вътрешната конюнктура, от липсата на средства. Носим свежи пари. Брутният ни вътрешен продукт, ако се сложи на кантар колко сме произвели, колко свежи пари сме донесли отвън, положителното търговско салдо... И в един момент сме обвинявани. В България е традиционно направено, като видиш някой да си е надигнал главата, ти да го натиснеш надолу и да го удавиш обратно, да го върнеш. Това си е наша черта, но все пак богатите и състоятелни хора в България са длъжници на обществото. Трябва да бъдат по съпричастни към проблемите на обществото.

 

Ако сте обърнали внимание, че навсякъде по региони, като се случи нещо лошо като например бедствие – гледаме да помогнем. Ето в село Бисер – тогава ние не сме и търсили да получим някаква популярност, просто бяхме длъжни да помогнем – колегите от Хасково веднага отреагираха с хляб, с фуражи за животните... Сега за Мизия съдействаме на регионално, на национално ниво. Ние не търсим да се популяризираме и да си правим реклама. Не знам дали ви прави впечатление, че когато седнем на масата с браншовите организации, никога не сме си позволявали да нападнем други организации.

 

От къде е усещането, за конфронтация между зърнопроизводителите и други сектори, които изостават в развитието си – животновъди, овощари...?

Нека ви задам един въпрос – вие сте една от водещите медии - Бихте ли намерили някъде зърнопроизводител, член на Националната асоциация да е казал лоша дума по адрес на друг сектор? Аз ще ви намеря десетки, как колегите са си позволявали и са се били люшкали с някакви заигравки, било политически и прочие да ни нападат. Да ни правят сметка на подпомагането. Разбирате ли, че рамката за попомагане е Европейска. Европа е направила нашия анализ и е сметнала къде сме силни и какво можем да развием.

 

Бях собственик на 250 дка оранжерия тип холандска - метално-стъклена конструкция. Как да се сравнявам с колегата от Анталия, аз падам на минус 26 градуса да горя мазут, а неговите домати са под един найлон и аз сравнявам с него и с холандеца, където разликата в градусите е 20. А аз трябва да стопля 20 градуса, за да дойда до неговата температура и тепърва да започна да топля оранжерия. Как да се сравня с един висококачествн производител на мляко от Холандия, от Дания...? Ние сме ограничени от природните си дадености. Не че няма колеги, които в Петрич и Сандански да правят оранжерийно производство, но повярвайте, не може цяла България да им само оранжерийни производители и доматите да станат 5 стотинки. Имаме конкуренция, работим на един единствен пазар. Има неща, за които човек трябва да си даде сметка.

 

Аз от 2008 г. имам 200 овце, синът ми от 5 години се занимава със стадото – селекция, купува най-добрите животни, доставя скъпи кочове. И да ви кажа нещо, за толкова години аз нито веднъж не съм видял да изкарам пари от това нещо, от животновъдството си. Имам закупени, по стечение на обстоятелствата, стопански сгради с обори и т.н. Първите неща, които дефинираха, дефинираха животновъдството, защото нямаме особени шансове на този пазар. Вярно е, няма по-добро от нашето месо, но трябва и там нещо да се промени. Хората, които се занимават с зърнопроизводство – доста от тях бяха животновъди и доста зърнопроизводители с лека ръка могат да станат животновъди, защото те имат опита.

Тоест какво трябва да се направи? Държавата да създаде по-добри условия, по-добри схеми, за да може да се развиват и тези производства?

Добре, ще минем в другата крайност. Да не споменаваме имена на колеги, да не им направим реклама, но в Пловдив, Враца, Монтана има огромни стопанства за мляко, месо и прочие – там как успяват нещата...? Начинът на мислене трябва да се промени. Повярвайте ми, държавата има инструменти и възможности да ни стимулира, да ни насочи в тази посока, ние сами ще започнем да го правим. Две години подред трайно цените в зърнопроизводството слизат надолу. Миналата година с изключително големи резултати, аз реализирах нула лева от производството като печалба. Тази година, рано е да говоря за резултатите, но съм убеден, че ще имаме загуби, реални загуби. При нас много интензивно се акумулираха средства, кредити, лизинги – купуваме земя и техника. Така, че ако държавата стимулира и направи едни по-преференциални условия, някой да инвестира в животновъдството, то хора ще се намерят. Ще произвеждаме хубаво, качествено, българско, вкусно месо, няма да ядем замразени меса внос от чужбина отпреди десет години.

 

Ще доживеем ли сами да преработваме продукцията, която произвеждаме?

Коя продукция да преработваме?

 

Земеделската продукция - в краен продукт...

Единственият резерв към днешна дата, ако днес разсъждаваме, единствения резерв в преработката ни е в просото и слънчоглед. Ние не произвеждаме най-много слънчоглед, но ние сме най-големият търговец в света на слънчоглед. Затова продаваме. Не произвеждаме най-много, но продаваме най-много слънчоглед на външните пазари. И Украйна, която е един от най-големите производители в света на слънчоглед, е по-малък износител от нас, защото тя го преработва.

Несеризоно е да ми казват предишни премиери и министри, че е можело да преработим нашата селскостопанска продукция. Коя е тя- като изключим слънчогледа. Там резервите са големи. Там ние трябва да го смачкаме да го преработим и да го изнесем. Там е истината. Обаче проблемът е, че ние нямаме трайни пазари тук има място и държавата да се намеси на правителствено ниво, да ни закара до арабските страни, Северана Африка, там да положим стъпките. Предприемачи в България, които произвеждат и преработват слънчоглед са факт. Средството, което може да преработим, трябва да го произвеждаме.

Нали разбирате, че консервената ни промишленост е на светлинни години назад. Традиционните пазари и продукти, които предлагаме на тези пазари, отдавна вече са направени. Какво имаме да преработваме? Ние трябва да го създадем, за да започнем да мислим за преработка. Съгласен съм с вас, че ние правим изключително вкусни зеленчуци, плодове. Въпросът е, че нямаме пазарите. За да излезем на пазарите трябват обеми. Влизаме в един омагьосан кръг – кое да сложим по напред – производството, пазара, преработката? Така, че трябва да се направи един много качествен анализ и да се види къде трябва да се наливат пари.

 

В тази връзка трябва ли най-после да има Национална стратегия за развитие на земеделието, приета, съгласувана и която да се следва?

Вече съм съгласен, че може да има реална национална стратегия в земеделието. Знаете ли защо? Защото оптимизмът с това подписване на тези 30 браншови организации, сложено на масата, отстоявано до последния ден преди да бъде прието от правителството, което си заминаваше, ме кара да съм оптимист. Това показа, че най-накрая, за първи път хората узряха. Представители на различните браншове доказаха, че ако седнем на масата, наистина с аргументи и факти, можем да намерим и да направим нещо. Да отстъпим да преглътнем, да подадем. Така, че сега е времето да се седне да се направи една национална стратегия,защото хората от браншовете се обединиха. Това като сила, инерция и тласък трябва да се сплоти и да се използва. Сега е време да направим закон за браншовите организации, които да легитимират хората, които представляват определените браншове, а не да четем по вашите форуми коментари като: къде са представителите на различните сектори, къде са защита на интереси, защо не ги защитиха, кой си ти, че да ни предтсавляваш, ти си измамник и т.н. За това спешно е необходим закон за браншовите организации, национална стратегия, която да бъде изработена. Министерството, фондът – да бъдат модератори, но нека тази стратегия да бъде изработена от сектора - сектор Земеделие, представен под всичките си форми, които са на пазара.

 

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО:

 

 


Таня БОРИСОВА

София БЕЛЧЕВА

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!