Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в интервю за Фермер.БГ относно развитието на птицевъдния сектор, проблемите, субсидиите, пазара и бъдещето на птицевъдството у нас.

 

Г-н Белоречков, според доклад на ЕК през 2014 г. се наблюдава продължаващ ръст на птицепроизводството в ЕС. Как се развива секторът в България?
В България има известен застой по отношение на месото – вече втора година, докато при производството на яйца има ръст. Но при яйцата имаме проблеми с пазара – от една страна влизат яйца от други страни, много от които контрабандно, а от друга – намалява консумацията на яйца заради намаляващото население на страната. Като цяло в момента производството на яйца в България се държи основно на износа. През тази година отворихме много сериозно пазарите към чужбина.

Към кои държави?
Основно към съседните – Гърция и Кипър. Това до определена степен ни спасява, въпреки че цените са много ниски, но все пак благодарение на износа, не намаляваме работната сила, не фалират и фирми. При птичето месо консумацията значително намалява, въпреки че до сега увеличавахме производството на месо. По отношение на патешкото месо – износът тази година беше затруднен, защото във Франция търсенето намаля. Имаме дори информация, че две големи френски фирми в птицевъдния бранш се обединяват в една. Това показва, че увеличаването и в ЕС при производството на месо е неадекватно с търсенето. Причината е донякъде ограничения износ за Русия, както и по-ниската консумация на пилешко.

 

Какви са изкупните цени на яйца и месо от производител? Рентабилни ли са?
3,12 лв./кг живо тегло е изкупната цена на месото и 250 лв е цената на 100 кг яйца или 13,9 ст./яйце. Тези цени са на технологическата граница. Тоест производител, който не спазва технология на производство, купува по-скъп фураж или има проблеми от друго естество, той с тези цени няма да има печалба по никакъв начин. Поради тези причини отпаднаха много от фермите, които отглеждаха бройлери, заради високите разходи за фураж и т.н. Между другото тези фирми, които произвеждат месо в момента на килограм живо тегло правят разход за фураж 1,6 – 1,7 кг, което е на световно ниво. Това, което ни спасява в момента е, че цената на царевицата и пшеницата е по-ниска, въпреки че цената на соевия шрот се запази висока.

[news]
Доколко силно е влиянието на руското ембарго на българския пазар?
Влияние се усеща. По отношение на месото, например – вносът е чрез големите вериги. Там и контролът е занижен. Месото трябва да се предлага само в опакован вид, а то се предлага и в охладен вид – насипно без да има яснота за произхода му, колко е старо и т.н., защото няма етикет. Може дори да е инжектирано.

Инжектирано с хормони ли?
Не, не може да става дума за хормони. Говоря за инжектиране с вода, за да се повиши теглото. С хормони в света никой не инжектира – не само в България. Такава тенденция просто не съществува.

Да, но се коментира в общественото пространство...
Съгласете се, че на първо място няма как да се инжектират тези птици, защото в едно помещение те са 15 – 30 хиляди бройки. На второ място – цената на една доза от хормона е толкова колкото е цената на цялото пиле. Това за хормоните са твърдения на хора, които са пропуснали част от лекциите по време на следването си.


Тази седмица ДФЗ отпусна 2,5 млн. лв за хуманно отглеждане на птици. На два транша получихте и още 22,5 млн. лв. Достатъчна ли е тази субсидия?

Тази година получаваме около 75 – максимум 80% от предварително плануваните 30 млн. лв. Последните 2,5 млн. лв, всъщност са трети транш – пари, спестени от глоби на колеги. Защото много птицеферми бяха глобени през пролетта за стария период. Имаше известни разминавания с указанията, дадени от администрацията. Особено при кокошките - носачки имаше сериозни разминавания и много колеги бяха глобени.

 

Какъв е типът на птицевъдните стопанства у нас?
Смятам, че безвъзвратно сме изпуснали времето, в което можехме да правим малки ферми. Малките ферми, които съществуваха още преди началото на промените, бяха ликвидирани по административен път и се наложиха големите ферми. Много е трудно вече да се премине към обратния процес – към малките ферми.
През годините бяха наложени много изисквания от страна на администрацията в ущърб на птицевъдите. Едно от тях е изискването за отстояние. Представяте ли си да си направиш една малка птицеферма с 2000 - 3000 кокошки, например, на 1,5 км от селото – няма кой да се наеме да си остави фермата на такова разстояние без надзор...

 

Тоест изкуствено са унищожени през годините тези малки ферми...?
Изкуствено бяха унищожени. В един период имаше силно лоби в Земеделското министерство, в следствие на което в Наредбите влязоха изисквания като това яйцата задължително да минават през машина за сортиране и да бъде отпечатан номерът на фермата с лазерен печат. Една ферма, която има 1500 кокошки няма как да си позволи тази скъпа техника. Една такава машина струва около 10 хиляди евро – повече отколкото струва цялата ферма. По отношение на биологичното отглеждане на кокошки също има изисквания – част, от които на ЕС, които са непостижими за нашите условия. Ето защо биоптицевъдството не може да се развива в България. Лошото обаче е, че с всяка смяна на властта, не се взема под внимание мнението на асоциациите и се правят наредби, от които си патят обикновените хора.

 

В тази връзка какво, според вас, трябва да предприеме като най-спешни мерки новият министър на земеделието и храните след сформирането на Кабинет?
Първо, трябва да събере всички браншови организации, които заедно с подчинениете на МЗХ агенции и дирекции да обсъдят как да се направят наредбите приложими за малки, за средни и за големи фермери като същевременно отговарят на изискванията на ЕС.
Трябва задължително да се преразгледат и таксите за обслужване на фермите, които БАБХ събира и в момента са много неразумни.

Какво включват тези такси?

Например когато един животновъд трябва да закара птиците в кланицата, той вади документ за преглед на животните. От там кланицата плаща втори път за същия преглед на същите тези птици. След това се плаща и трета такса за месото, което след като се произведе от кланицата, трябва да се плати още веднъж. Така се плащат три такси за едни и същи птици и най-лошото е, че те може да имат един собственик – т.е. фермата и кланицата да са на един и същ собственик. По същия начин е и при яйцата. Плащат се такси и за дезинфекция, такси за най-различни дейност, а в същото време районните лекари в България не са задължени да ваксинират за псевдочума по птиците.

 

София БЕЛЧЕВА, Фермер.БГ

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!