След 4 месеца на поста изпълнителен директор на ДФЗ и избягване на всякакви медийни изяви, Румен Порожанов проговаря как върви работата в Държавен фонд "Земеделие" и  как смята да оптимизира работата му, така че да постигне поставената цел: До края на годината фондът да бъде една от най-добрите администрации у нас

Г-н Порожанов, какви са последните данни за договорени и реално разплатени средства от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/?
- Вече са сключени над 9500 договора, чиято субсидия е 1,070 млрд. евро, или 40% от бюджета по ПРСР. Реално са разплатени 572 млн. евро от източник Европейски фонд за развитие на селските райони, което е малко под 22% от ресурса на програмата. Това са сухите числа, зад които обаче стои страшно много работа.

- В средата на програмния период малко или много са тези обеми според вас?
- Вижда се, че има мерки, към които интересът е голям. Например, бюджетът на мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" е вече договорен, почти е изчерпана и мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони". Голям е интересът и към 121-ва мярка за модернизиране на земеделските стопанства. Тези три мерки фигурират и в 7-а нотификация, която управляващият орган е изпратил в Брюксел с предложението да бъде увеличен бюджетът им.
Може да се направи обобщението, че в рамките на програмата, така както е договорена в предприсъединителния период, има атрактивни мерки, но също и други, към които няма достатъчно кандидати.
Реално от втора ос зависи до каква степен ще бъде усвояването. Там са т. нар. зелени мерки, свързани с горско стопанство, с агроекологични субсидии, с плащания за необлагодетелствените райони. По регламент не по-малко от 25 на сто от средствата по програмата на всяка една от страните в ЕС трябва да бъдат насочени в тези области. До момента са изплатени малко над 10% от бюджета и затова казвам, че нашата голяма тема е агроекологията. Но трябва да се отбележи, че тук и самите изисквания са по-сложни. За да постигнем по-добро обслужване на бенефициентите, трябва да направим няколко неща. Ако е необходимо, ще създадем информационни центрове, където стопаните да получават разяснения, дори да бъдат агитирани да участват в тази мярка. Хубаво е също да се прегледат наредбите и там, където е възможно, без да се нарушават контролите, да облекчим начина за кандидатстване и обслужването. Ако загубим средства по програмата, те ще бъдат точно по тази ос и затова сега целта е да минимизираме този риск. Вече идват сигнали от Брюксел, че през следващия програмен период акцентът отново ще бъде свързан със зелените мерки и нищо чудно прагът да бъде вдигнат над 25%. Така че темата за развитие на агроекологията в България ще е най-актуална през следващите години.

- Но у нас в момента интересът към биологично производство е слаб.
- Истината е, че 214-а мярка "Агроекологични плащания" е заложена да достигне до 40 000 бенефициенти. До момента обаче те са 2000, а тъй като не всички успяват да отговорят на условията и изискванията, реално от възможностите се възползват малко над 1500 от тях. Друг е въпросът, че самата агроекология като традиции в селското стопанство тепърва трябва да се налага, разбира се, в партньорство с държавата.

- Бюджетите, определени за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. на ПРСР, трябва да бъдат усвоени до края на тази година. Съгласно правилата, каквото остане, ще се връща. Появиха се различни информации, според някои от които има риск за над 180 млн. евро. Какво е реалното положение към днешна дата?
- Реално положението не е толкова драматично. Това, което правим, е да намалим до минимум евентуалните загуби. Дори няма да се учудя, ако успеем да не загубим никакви средства. Но то ще е за сметка на други мерки, няма да е заради балансирано усвояване, защото както вече казах, изоставаме във втора ос. Не бива да се пропуска и фактът, че на практика ПРСР започна с двегодишно закъснение.

- Колко са подадените, но все още неразгледани проекти?
- Когато постъпих във фонда преди 4 месеци, имаше неразгледани около 2000 проекта от 2009 г. и 2010 г. Първо, трябваше да идентифицираме причините за забавянето и проблемите и това ни беше основната задача през април. От май преструктурирахме работата в самата дирекция, за да има ясни срокове и отговорности. В момента сме приключили прием 2009 г., до края на юли ще сключим и последните около 60 договора по 312-а мярка ''Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия''. Приоритетно ще обработим и подадените проекти от приемите през 2010 г. Тази седмица ще качим на сайта на фонда информация по мерки 321 и 312 от прием 2010, тъй като там бюджетът е ограничен и условно две трети от подадените проекти няма да бъдат контрактувани. Всеки кандидат ще може да види къде се намира в класирането.

- Преди броени дни приключи поредното заседание на Комитета за наблюдение на ПРСР и там се обсъждаше как да се облекчи режимът на авансовите плащания? Бихте ли обяснили по-подробно за какво става дума?
- Предлагаме освен банковата гаранция да може да се използва също поръчителството или гаранция от трето лице. Това ще даде допълнителни възможности за бенефициентите, защото банковата гаранция в много случаи е тежка да взимаме, а и основно е свързана с блокиране на ресурс. Затова е много актуална темата за разблокиране на възможностите за гарантиране на авансите. Но ние не сме склонни да отваряме тази възможност до безкрайност, в смисъл да се оставят при нас залози, ипотеки и т. н., защото фондът не може да се превръща в банка.

- Колко бенефициенти с одобрени проекти са се отказали заради липса на финансиране и как този проблем може да се разреши?
- Досега поради изтекъл срок за извършване на инвестицията са анулирани около 130 проекта с обща субсидия 18 млн. лв., което е минимален процент от целия ресурс. Разбира се, не изключвам тези числа да се увеличават през следващите месеци и години. Според условията на програмата се изисква бенефициентът да осъществи проекта, като ползва аванс, но едва накрая да кандидатства за субсидиите. С изменение на европейски регламент се даде възможност авансовите плащания по частните мерки да са до 50%, до момента таванът беше 20 на сто. С решение на УС на фонда сключихме договор за рефинансиране засега с 12 банки, които ще кредитират проекти на частни бенефициенти, на църквите и читалищата по ПРСР. През последните два месеца предоговорихме условията на взаимоотношенията си с банките и се разбрахме те да предоставят ресурса с лихва до 7%. Поставили сме ограничение да рефинансираме до 500 000 лв. на проект, останалото ще е за сметка на банката. Бенефициентите обаче трябва да знаят, че процедурата ще минава по всички правила за кредитиране. Но това, че фондът осигурява рефинансиране, създава сигурност, че има на разположение ресурс. МС прие постановление, готови са наредбата и правилникът за прилагането му и ще се улесни също финансирането на общините за последното плащане при финализирането на техните проекти. Смятам, че всичко това ще ускори усвояването по програмата.

- Общо какви финансови санкции е наложила досега ЕК за сектор земеделие?
- Две са по-големите санкции и те са свързани с корекции заради констатирани слабости в Системата за идентификация на земеделските парцели и проверките на място. Санкционирани сме с 20,200 млн. евро за 2007 г. и с 24,5 млн. евро за 2008 г. Договорили сме да възстановяваме глобите в рамките на 3-годишен период и до момента са ни прихванали 15 млн. евро. Има и една много малка корекция в началото на 2009 г., която е в размер на 11 хил. евро.

- Вие сте нов за системата на земеделската администрация, в същото време сте аграрикономист по образование и финансист по професия. Любопитно е дали през четирите месеца във фонда успяхте да разберете кои са му проблемите?
- Според мен това е най-многофункционалната структура в нашата администрация. Само ПРСР съставлява до 50% от бюджета на всички структурни фондове. Отделно са директните плащания, експортните субсидии, интервенционните мерки и т. н. Нагърбихме се също с разплащанията за тютюна, с програмата "де минимис". Отново ще се занимаваме с компенсирането на акциза на земеделските производители.


Фондът е изключително динамична и интересна структура. Бенефициентите достигат до 200 000. Смятам, че е необходимо мениджмънтът да бъде добър, за да се работи оптимално. Много е важно да имаме добра комуникация с управляващия орган, с всички останали органи на администрацията, както и с браншовите асоциации. Моят стремеж е до края на годината фондът да бъде една от най-добрите администрации у нас. Натискът всичко да върви в пакет, да не се бави, в много случаи игнорира нездравословни интереси. Хората, които работят тук, усещат, че вече има резултати и това им дава стимул.

Източник: в-к Класа