Проблемът със свободно пашуващите животни не е от вчера. Производители на плодове и зеленчуци редовно се оплакват от унищожена продукция, за която след това няма да получат и субсидии. За един такъв случай сигнализира производителят Иван Гергинов от самоковското село Алино.

Набези на животни – къде са институциите?

На запитване на Агри.БГ дали е направена проверка на място, от Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) отговориха следното:

„БАБХ извършва проверка по всеки постъпил сигнал в рамките на своята компетентност, независимо дали източникът е гражданин или институция. Жалбата на г-н Иван Гергинов е разгледана и е извършена проверка по случая, резултатите от която ще му бъдат предоставени“, уверяват от ведомството. 

От там обясняват, че контролните дейности на БАБХ и ОДБХ са разписани в Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

„В същия закон, съгласно чл.133, ал.2, т.2 кметовете и кметските наместници „районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост – забраняват използването им“. Съгласно т.7 „предприемат мерки за недопускане на свободно движение на животни по улиците на населените места“, а в т.8 „определят маршрута на движение на животните от животновъден обект и/или сборни стада по улиците на населените места“, казват ветеринарните власти.

БАБХ, респективно ОДБХ, няма задължения и правомощия да регулира свободното пашуване на животни. 

Оказва се, че в ЗВД няма текстове, които да указват процедурата за установяване и санкциониране на нарушение под формата на набези на свободно пашуващи животни в градина/нива на регистриран производител. 

„Това са частни взаимоотношения между собственик на животни и собственик или наемател на земя, т.е. това са мерки и следва да се прилагат по друг ред и от други институции“, допълват от БАБХ.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД се забранява „пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища“. 

Когато недвусмислено се докаже, че има такова нарушение, се налагат глоби от 300 до 500 лв. за първо нарушения, а за второ – от 500 до 1 000 лв. За юридическо лице санкцията стига до 3 000 лв. за първо и 5 000 лв. за повторно нарушение. 

„Нанесените от животните щети на продукцията следва да се докажат по общия ред за решаване на спорове между граждани“, заключават от Агенцията по храните.

От ДФЗ потвърдиха за Агри.БГ, че нямат разработени процедури за уведомяване, в случай че набези на свободно пашуващи животни унищожават продукция на регистриран производител, който кандидатства по схемите за обвързано подпомагане. Единственото, което може да се направи, е жалбата да бъде препратена по компетентност. 

По-неприятното в случая е, че производителят няма да вземе субсидии за унищожената реколта, тъй като не може да предостави фактури, с които да докаже нейното реализиране. Не е в правомощията на ДФЗ обаче да отнема субсидии на животновъди с безстопанствени животни, тъй като глобите се налагат от общинските кметове.