Масовите измръзвания на овошките в страната възпламениха наново темата със застраховките в земеделието у нас - отсъствието на политики или прилагането на грешни такива.

Измръзнала реколта

Страстите се очаква да бъдат потушени с отпускането на държавна помощ, каквато агроминистерството гарантира, че ще има. Министър Георги Тахов обяви, че при 100% пропаднали площи от измръзване, ще се компенсират 80% от разходите. Остава въпросът дали броят на засегнатите площи (а той се очаква да е много голям) ще се отрази на ставките по помощта, както и какво правят стопаните с 90% или 70% пропаднали площи?

Публичното представяне на проблема звучи сякаш държавата отново трябва да спасява земеделците и в обществото се чуват реплики „държавата не ви е длъжна”, „застраховайте си бизнеса”, „като нямате култура на застраховане…”. Само че на широката общественост едва ли е известно, че овощарите няма как да застраховат за може би най-сериозния риск – измръзване, защото застрахователите не го покриват във времето, в което е възможно да се случи.

„От пусто в празно”

„Застрахователите у нас покриват щетите след 23 април и това продължава да не се променя, независимо, че не почива на никаква научна или професионална логика. На институционално ниво се работи с различните фази в развитието на различните култури, т.нар. BBCH. Така се работи професионално в цял свят. Имам колеги от Северна Италия, които като чуха за тези условия, се удивиха”, коментира пред Агри.БГ Живка Гроздева, член на УС на Асоциацията на овощарите в България (АОБ), чийто градини в Карнобатско също измръзнаха. 

Тя също не застрахова продукцията си, не поради липса на необходимост, а поради неефективност до степен на абсурдност на застраховките. По същата причина не го прави и голяма част от земеделците.

„Аз не очаквам август месец при мен да падне слана или да има измръзване, това се случва през март и април, след като тогава не мога да сключа застраховка, по каква логика да го правя?”, основателно пита черешопроизводителят Евгени Слишков от Кюстендилско, който също остава без реколта тази година заради измръзванията.

Производителите изтъкват и друг проблем. Ако все пак стопанин реши да се застрахова за другите рискове като градушка, това далеч не му гарантира покриването на щетите след неблагоприятното събитие. Овощари от Кюстендилско споделят за случай за полица, в размер на десетки хиляди левове, платена на 70% от държавата, но след силна градушка застрахователите не отчитат 100% поражения, защото „на дървото има останали пет череши” и не изплащат застраховката.

„Отделно има населени места, за които метеорологичните станции не могат да издадат документ, че има настъпило неблагоприятно явление Така реално и ние, и държавата преливаме от пусто в празно и се субсидират само застрахователите”, заключават земеделците.

Държавата на абсурдите

Именно с цел да се стимулира застраховането в родното земеделие от години държавата прилага политика на съфинансирането на застрахователните полици. 

„Но какво правим, когато застрахователните компании отказват да сключват застраховки преди 20 април? Отговорът, който получаваме е, че държавата не може да им определя правилата. Да, но има една приказка „Който плаща, той поръчва музиката”. След като държавата осигурява 70% от финансирането на застрахователните полици и тези пари отиват при застрахователите, следва вторите да работят по установени за нашата държава периоди спрямо фенофазите на растенията. 

В противен случай излиза едно наливане на държавни пари в даден сектор без да има смисъл от него и земеделците да продължават да са в риск, който сами или пак с помощ от държавата да си покриват. Абсурд! Как на Запад може и така работят застрахователите, а у нас не може? Истината е, че застрахователите се застраховат, че след тази дата няма да има такива поражения и те няма да се налага да изплащат суми, а ще имат чиста печалба” коментира Слишков. 

Реалните фермери очакват реални решения

Проблемът с неефективните застраховки си остава нерешен, но държавата продължава да търси други варианти. Подготвя се Взаимоспомагателен фонд за управление на риска, които ще покрива щети извън обхвата на застрахователите. Фондът ще се финансира с европейски и национални средства, като 1,5% от размера на директните плащания за фермерите ще отиват в него.

Необходимостта от такъв фонд отдавна е назована от фермерите, но опасенията им са, че парадоксът може да се задълбочи.

„Ако условията и оценките на застрахователите не се променят, изобщо няма смисъл от застраховане. Излиза, че от една страна държавата ще дава пари на застрахователите, а от друга страна заедно с нас ще събира пари за фонд за щети, които не се покриват от застрахователите. Докато се създават такива условия, застрахователните компании няма да променят политиката си”, казва още Евгени Слишков.

И пак опираме до една известна поговорка, че не е виновен този, който яде баницата, а онзи, който му я дава. При фермерите пък с все по-голяма сила важи „парен каша духа” и затова отсъства т.нар. култура на застраховане. Тъжното е, че докато тези поговорки се остойностяват, българското земеделие губи стойност.

Ако се излезе от боксуването при застраховането и се погледне в бъдеще, то реалните фермери очакват и реални политики за адекватен отговор на климатичните промени, които са свързани с инвестиции в технологии и напояване.