Два от най-важните за селското стопанство закона ще бъдат обсъждани отново през 2020 г. - Законът за земята и Законът за борба с градушките.

Министър Танева пред Агри.БГ: Подпомагането няма да спре през 2021 г. 

В последните дни на тази година Народното събрание удължи срока за подготовка на изцяло новия Закон за земята до приемането на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.

За борбата с градушките се търсят приемливи за земеделците, за застрахователите и за държавата модели на финансиране.

За предстоящите действия на Министерството на земеделието по двата ключови законопроекта Агри.БГ разговаря с аграрния министър Десислава Танева:

- Г-жо Танева, как ще продължи работата по Закона за земята? 

- Земеделската земя е ограничен ресурс. Тя служи за прехраната на населението. И в този ред на мисли трябва да има изключителна защита по отношение на нейното опазване и ползването й по предназначение.

Аз съм напълно уверена, че новият законодателен акт ще подобри сегашната регулация на обществените отношения, но без революции и без принципни промени във всичко, което е създавано и надграждано до момента.

Факт е, че има необходимост от промени. Факт е и че интересите вече са напълно разнопосочни във веригата собственик - ползвател. В този ред на мисли, не можем да бъдем крайни оптимисти за някакъв пълен консенсус. Ние трябва да знаем какво целим с уреждането на поземлените отношения.

Всички права трябва да са защитени. Дали целиш обаче ефективно земеделие или целиш нещо друго? Във всички становища, коментари, повярвайте, зад всяко стои и защитата на един тесен, личен интерес, което безспорно пречи за постигането на такъв консенсус. 

Да, Народното събрание отложи този срок - за добро или за лошо. Ние имаме ясно виждане как да продължим този дебат. Продължаваме дебата с браншовите организации, в опит да постигнем широк консенсус по законопроекта и да продължим с процедурата за приемането му.

Десислава Танева: Ще скъсим сроковете за директните плащания

Ако има воля за това в оставащото време, това би изиграло само положителна роля в посока ефективно земеделие. А то не може да бъде извършвано в реални граници. 

Ние имаме специфична структура на земеделското собственост. Никоя страна членка не е с такава раздробена земеделска собственост.

И в този ред на мисли нормално е и регулацията да бъде администрирана, и с много условности в крайна сметка и в Конституцията пише, че земеделската земя е национално богатство. 

- Как ще убедите фермерите, че новият модел за борба с градушките няма да е на техен гръб?

- В никакъв случай! Никога не е стоял вариантът някой да поема пълната финансова тежест. В момента пълната финансова тежест за превенция срещу градушки я поема държавата. 

По този повод в настоящия програмен период 36 млн. евро, които България имаше на разположение за компенсации на земеделски производители, пострадали от такива климатични събития, не беше усвоен - тъй като у нас не действа годен субект за получаване на тази помощ. 

А за да бъде годен такъв субект, лице, трябва да има споделена финансова отговорност между земеделски производители и държава. Такъв няма. Беше направен опит с този закон да бъде създадено такова предприятие.

Не се получи консенсус. Зърнопроизводителите бяха категорични, че няма да го допуснат. В момента готвим ново предложение на принципа на действащия взаимоспомагателен фонд в Унгария, но пак става с финансово участие на всеки земеделски производител. 

Държавата разполага с държавна помощ до 4 млн. лева годишно за обезщетения на 100% пропаднали площи. Европа дава 36 млн. евро за програмен период или 70 млн. лева и ние не взехме нито един, защото има нежелание за такова финансово участие, което е символично.

Предложението по законопроекта, който не мина на първо гласуване е 0,75 лв./декар. Трябва да узреем за това - за споделеното финансово участие в такъв инструмент, за да може като цяло да бъдем по-ефективни в тези дейности. 

На практика Изпълнителна агенция за борба с градушките е изградила базата за национално покритие за противоградова защита в Северна България по самолетен способ така, както беше започнат проектът преди четири години.

Само че нямаме акумулиран ресурс, с който на практика следващата година да се покаже действието на тази система. Надявам се, че варианта, който ще предложим би бил приемлив, за да можем да имаме развитие в тази посока.

Всички съседни страни работят в тази посока. В някои от тях застраховането, например, са направили задължително. Ние и това не сме предложили. Ние предложихме участието, което цитирах – 0,75 лв./декар. Сега ще го направим да бъде в взаимоспомагателен фонд. Надявам се с това да приключим в началото на годината, за да можем да продължим работата по тази тема.

- Вашето пожелание към читателите на Агри.БГ за новата година?

- Моето пожелание е първо да бъдат живи и здрави. Да търсят най-доброто, до което е стигнала България, до което са стигнали техните европейски колеги. Да се образоваме, да четем. Заедно да намираме най-добрите решения в обхвата и в регулациите, в които имаме това право.

И да работят земеделие, за да бъдат земеделски производители, за да произвеждат най-добре продукт, а не за да вземат тази година субсидия, а следващата година да са някъде другаде.