Животновъдите ще бъдат във фокуса на финансовата подкрепа с европейски пари и от българската държава през новата година.

Министър Танева пред Агри.БГ: Подпомагането няма да спре през 2021 г. 

За основните суми, предвидени за субсидиране на фермерите, за сроковете в индикативните графици и за бъдещето на селското стопанство у нас Агри.БГ разговаря с министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева:

- Да насочим поглед към индикативните графици за новата година. Бяха анонсирани 11 мерки и подмерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), които ще бъдат отворени през 2020 г.

- Малко над 110 млн. евро общ бюджет по тези 11 мерки, които предстоят да бъдат отворени през 2020 г. Основното - 70 млн. евро от този бюджет е само за сектор „Животновъдство” - свиневъдство и другите въдства, засегнати от епизоотии.

Целта е подобрение на мерките на биосигурност - изключително целеви приеми, които бяха анонсирани от мен още в края на лятото, когато приключи епизоотията като вълна на огнища.

Това е част от нашия план как да подобрим биосигурността във фермите, които отглеждат домашни свине, а и други животни, които са в епизоотии, за да ограничим щетите, разпространението на заболяване и да стабилизираме производствените си нива в отделните въдства. 

Мерките в тази посока са общо шест. Половината от тях са предмет на шеста нотификация на ПРСР. Като специално разписваме нова мярка 5, която изобщо я нямаше в програмата. Тя е за репопулация на засегнатите ферми. 

Надяваме се да получим в добър порядък одобрението от ЕК. Два от тези 6 приема са отворени. Най-вече за обучение с университетите у нас. Останалите приеми се планира да се отворят най-късно до месец май.

- За индикативния график за директните плащания през 2020 г. какво може да ни кажете?

- Изобщо индикативните графици ги въведохме в първия ми мандат. Макар и да има разминаване, примерно с няколко дни, сме се опитвали винаги да ги спазваме. Факт е кампанията за плащанията, която протича след 16 октомври до 20 декември. 

За следващата година плащанията: в средата на януари планираме да обявим индикативния график за приключване на плащанията от Кампания 2019 г. Нашата цел ще бъде да скъсим сроковете и всяка от мерките да получи по-ранно плащане. 

За първи път от прилагането на програмата за директните плащания парите за необлагодетелстваните райони (мярка 13 от ПРСР – бел. а.) се плащат в същата година и колегите се справиха.

Надявам се, че този индикативен график в средата на годината ще бъде по-добър за земеделските стопани в тази посока работим. 

Трябва да положим всички усилия да изключим от земеделската общност хора, които не правят земеделието, за да са земеделци и да произвеждат, а за да получават субсидии. При влизането ми в мандата, каквото анонсирахме като завишени проверки, го извършихме. 

За проверките по обвързана подкрепа на практика най-рисковите бенефициенти като обем, като вид култура бяха в извадката за проверка и не много нарушения се намериха при зеленчуците. Те ще бъдат изключени от обхвата за подпомагане, което ще повиши ставката на останалите бенефициенти. 

- Имаше открити нарушения и по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). 

- По принцип винаги има битка за тези пари. Ползват се всякакви вратички, за да се получават субсидии. Затова и в новия програмен период ние ще имаме значително по-големи възможности за национално решение какво е активен фермер, за правни основания и т. н. 

За случая, който визирате, става въпрос за 95 бенефициента, които като обем са имали правни основания, дадени например от манастир, горско стопанство, но са очертавали за субсидия не на основанието, което имат например в Рила, а са очертавали във Варна, ползвайки очевидно информация за допустимостта на площите и за това, че никой друг не го е чертал.

Това са тези 95 бенефициента, които изключихме от подпомагане. Близо 16 000 ха беше заявената площ от тях. 

Всичко, свързано с автоматизацията, електронизацията на процесите би се отразило само положително.

Публична среда, изключване на субективния елемент от административното обслужване и ако контрола можем наистина да го реализираме в реално време, мисля, че значително би се подобрила средата.

- Имахте разговори с представители на сектора „Плодове и зеленчуци“. Те очакват подкрепа за мощности за съхранение, за преработка. Какво може да кажете на този бранш?

- В момента разговорите са за пренотификацията на помоща до края на 2021 г., но по становище на ЕК подобни нотификации можем да правим до средата на 2021 г. Ние ще го направим с този срок, тъй като не бихме могли да бъде повече.

Определихме и допълнително 15 млн. лева бюджет, който ще бъде нотифициран. В момента ще им предложим разширение на обхвата на държавната помощ с различни условия, така че акцент в тази помощ да бъдат всички инвестиции за борба с климатичните промени и превенция за щети и рискове от климатичните промени.

Началото на следващата година сме планирали прием по тази държавна подкрепа. Тя е изключително по-облекчена, отколкото ПРСР по отношение на документацията за кандидатстване, одобрението, сроковете за изпълнение са значително по-малки. Там допустимите инвестиции са движими активи с определена функция.  

- Вашата визия за развитие на българското селско стопанство по сектори, така че да се върне старата слава, славата, която хората помнят от преди десетилетия?

- Трябва да се обърнем към цифрите и ще видим, че не сме толкова назад. Няколко данни за зърнопроизводството - един от най-конкурентоспособните отрасли.

Много държа да подчертая, че тези производители започнаха работа, още когато нямаше субсидии и стигнаха до ниво на конкурентоспособност - най-високото в света.

Втори в света сме по износ на черен маслодаен слънчоглед. Единадесети - по износ на пшеница. В челните позиции сме, мерейки сили с най-развитите държави. Затова - само адмирации.

Факт е, че някои сектори, които 1989 г. са били силно развити, конкурентни, но предвид процеса на ликвидация спира развитието там. 

Първата светлина на практика е влизането ни в ЕС, получаването на директна подкрепа и най-вече обвързаната подкрепа, която даде на тези сектори една по-добра подкрепа, но разбира се недостатъчна. 

Следва да отчитаме, че вече сме на общ европейски пазар, където няма граница; че всеки трябва да намери тясната си специализация и не можем да бъдем специалисти по всичко. Затова и защитаваме обвързаната подкрепа, защото смятам, че там също вървим в посока жизнеустойчивост.