Десислава Танева: Имаме много сериозни забележки срещу данък „вредни храни

Никой от Министерството на здравеопазването не е поканил експертите на земеделското министерство в работната група за въвеждането на данък „Вредни храни“. Това обясни за Дарик след петъчния парламентарен контрол аграрният министър Десислава Танева в кулоарите на парламента. Никой досега не е потърсил позицията на министерството, в чиито ресор попадат храните, обясни още министър Танева. 

 

Министър Десислава Танева обясни: 

 

Аз бих посъветвала да говорим за данък „Обществено здраве“, защото употребявайки многократно „вредни храни“, ще оставим у потребителя усещането, че това, което се предлага в магазинната мрежа, е вредно. А в крайна сметка има и европейски, и национален единен орган за контрол върху храните и не следва да причиняваме това, включително и като щета в доверието на потребителя, а и като оценка на всички производители, които предлагат произвежданите от тях храни. Първо, искам да кажа, че Министерство на земеделието и храните не е участвало в работната група или в екипа на Министерството на здравеопазването, подготвил този законопроект, и представен вече за обществено обсъждане.

[news]

Второ, Министерството на земеделието и храните напълно подкрепя философията, целта да мотивираме особено и младото, подрастващо поколение да формира у себе си здравословни начини и навици на хранене. В тази връзка, мога да цитирам политиките, които Министерството на земеделието и храните реализира: успешна програма „Училищен плод“, второ – програма „Училищно мляко“. От тази есен стартирахме програмата „Училищно мляко“. Трето – излязоха измененията на Наредба №9, касаещи качеството и стандартите на храните, които се предлагат в детските заведения и училищата. Всички те стават по Български държавен стандарт или браншови стандарт. Всичко се прави в посока за формиране на здравословни навици на хранене у младото поколение с превенция на различни заболявания, които могат да се получат. Ние сме готови заедно с Министерство на здравеопазването да подготвим цяла стратегия в тази връзка и всичко, което можем ние чрез политики по храненето да въведем, да го направим.

 

По отношение на предложенията на Министерство на здравеопазването за начина, по който да достигнем до целта, обаче имаме наистина много сериозни бележки и може да започнем по много пунктове да говорим за това. В хода на обществения дебат ние ще представим и своето становище, и ако продължат дебатите, ще защитаваме всяка от позициите си. Да тръгнем от това подобен модел на облагане на храни къде се е прилагал и какви са резултатите от него. По наша информация, такъв модел или сходен за демотивация за употреба на определен вид храни, които по различни изследвания водят до лоши здравни последствия, се прилага или се е прилагал в пет страни – само в пет страни, от Европейския съюз. В две от тези страни политиката за ограничаване консумацията на определен вид храни – казвам определен вид, виждате, че избягвам определението „вредни“ – се реализира чрез диференцирана ставка по ДДС, т.е. на продукти, които съдържат добавена захар, кофеин, ставката по ДДС е по-висока. При нас няма такъв режим и всички са с еднакви ставки. Останалите три страни прилагат модела, макар и малко видоизменен, който е предложен и в Законопроекта по Закона за обществено здраве. В две от тези страни обаче обхватът на продуктите, върху които се дължи такъв плосък данък, е много малък – две или три позиции, основно за напитки, съдържащи определени вещества. Единствената страна, в която в подобен обхват е приложен такъв модел, е Унгария, като по разговори, които имаме – неофициални, разбира се – резултатите от прилагането му са доста спорни. Нито е събран очаквания данък „Обществено здраве“, в същото време са намелели чувствително приходите от ДДС от продажбата на продуктите, които са били обект на това облагане, което означава, че се е увеличил драстично делът на сивия сектор за тези продукти. И трето, част от хранителния бизнес, който е произвеждал тези продукти, се е преместил в Румъния. Това са разговори, които сме имали. Оттук следва да си зададем въпроса и трябва с много по-икономически, обстоен анализ трябва да кажем какво би довело при нас това, прилагането на един такъв модел.

 

Трето – поставяме въпроса тук доколко предложеният модел съответства на европейските регламенти, не трябва ли един подобен модел, законопроект да бъде и нотифициран, тъй като той предполага недопустима държавна помощ за онези бизнес оператори, за които няма да важи подобен данък, тъй като ние сме под единен национален режим за данъчното облагане. Следва да зададем въпроса по какви критерии и въз основа на кои доклади е определен обхватът на продуктите, които биха подлежали на такъв данък. Единният европейски орган по безопасност на храните, който дава научни становища, въз основа на които се допуска или не храна на пазара, е ЕФСА. И такъв доклад относно забрана за допускане в пазара на такъв вид храни няма и не съществува. Той преди всичко и първо има значение за българските потребители, които са, разбира се, най-голямата от потенциално засегнатите страни от прилагането на закона, после българският бизнес – не земеделски производители, а преработвателни предприятия, които произвеждат тези продукти. Аз щях да стигна и до там, продължавайки мотивите на това, които бихме изложили, за да продължи дебатът и да се вземе едно правилно решение, което наистина би постигнало целите. Това е относно потребителите. За такъв широк кръг от продукти, за които е предложен законът, означава съответно увеличение. Това увеличение по наши изчисления, които сме ги взели и разгледали, след като законът бе качен на сайта на Министерство на здравеопазването, по най-простия начин, отивайки в една верига за хранителни продукти, така че цените там са обикновено по-ниски, прилагайки предложените данъчни ставки - там имаме увеличение от 9% до близо 100% за различни продукти. По отношение на разходите за едно домакинство продуктите, които са предмет на облагане по така предложения законопроект, съставляват 11% от бюджета на едно домакинство. Увеличавайки средно този пакет с 40%, означава близо 4,5 увеличение на разходите за изхранване на едно домакинство, което мисля, че е добре в сегашните икономически условия и в невъзможността доходите на домакинствата да растат достатъчно добре, за да могат да се поемат подобни увеличения.

 

И отново искам да кажа – всичко това произтича поради това, че България по определени показатели е най-бедната страна в Европейския съюз относно покупателната възможност. Всеки би искал да консумира биологично произведена храна, екологосъобразно произведена храна, храна, която е по-скъпа, отколкото обичайната, която отиваме да си купуваме в магазина. България има петкратен ръст на биологичното производство, то основно обаче е с експортна ориентираност, по една обикновена причина - че българският потребител няма достатъчно все още голям обем от тях, който може да си позволи една драстично по-скъпа храна, макар и категорично най-здравословната, защото е произведена по биологичен начин. Така че тук въпросът е много съществен, тъй като засяга възможността за потребяване на определен вид храни.

 

Стремежът на държавното управление трябва да е към нарастване доходите на гражданите, на потребителите, на домакинствата и всеки от тях би избирал, разбира се, храната, която е произведена по биологичен начин, щом може да си я позволи, примерно казвам. И последно, може би трябва един много добър анализ да се направи и как това би засегнало хранителната индустрия и какви биха били административните разходи първо за привеждането им по отношение на закона, по изискванията на закона, така че да не бъдат предмет на данъчно облагане, сменянето на рецептите на продуктите, които са в обхвата на този закон, до какво би довел той, и дали намирането на заместители, така че да запазим цената на крайните продукти, която цена на практика е възможната цена за потребителя, няма да доведе до влагане на субстанции, чието потребяване в определени количества не е ли под въпрос дали не води до същия риск на заболеваемост. Това са много специфични теми, които трябва да бъдат изследвани достатъчно в дълбочина, за да може да се вземе най-правилното решение. И най-важното е да не забравяме целта, за която се прави, и дали за постигането на тази цел няма комплекс от мерки, които биха довели до по-добър резултат.

 

И накрая, все пак още една дискусионна тема – по отношение на контрола така, както е предложен, твърдя, така, както е българското законодателство в момента, че единният държавен национален орган за контрол по безопасността и качеството на храните е Българска агенция по безопасност на храните. Първи, тя е единственият орган, който може да реализира контрол, и затова има съответни законови разпоредби по отношение на храните, и второ – по начина, по който е даден този контрол, дали той изобщо е възможен и това няма ли да доведе до увеличаване на сивия сектор и загуба за бюджета в крайна сметка.