За втори пореден път се проведе Ден на соята в Кнежа, събитието е организирано от ЕТ ПРИС Борислав Горанов, Институтът за агростратегии и иновации, Aсоциация Дунавска соя и Компания за препарати за растителна защита.
На форума присъстваха над 130 експерти, гости и стопани от страната и чужбина, включително и от Румъния и Молдова, което е пример за добро регионално сътрудничество. На полето зърнопроизводителите видяха чудесно организирана от домакините опитна платформа, където се запознаха с различни сортове соя и видяха резултатите, постигнати със семена на Опитната станция по соята в Павликени, както и различните резултати при различно третиране на растенията. Акцент в дискусията на полето бе отглеждането на соя при неполивни условия, както и кои са подходящите сортове соя за Северна България. Непосредствено след това беше проведен семинар в стопанството на Борислав Горанов в Кнежа, където гостите присъстваха на представянето на разработките на Драгош Дима, Румъния от Асоциация Дунавска соя, темата за отглеждането на соя развиха от Опитна странция Павликени. От Тайтън Машинъри-България презентираха прикачна и самоходна техника за отглеждане на соя по време на Демо платформата на полето, както и всички свои машини на презентацията в стопанството.
Сред въпросите, засегнати на форума, бяха: с какви темпове и как могат да се увеличат площите със соя в Европа, защо е хубаво да се сеят сертифицирани семена, как да се постигне доходност без наличие на ГМО, от какво значение е качеството на семената, какви са възможностите за развитие на културата и намаляване на зависимостта от внос на протеини в Европа.
Милена Горанова от ПРИС Горанов показа на огромната аудитория как са засяли посевите със соята поетапно, обясни как е протекла сеитбата, торенето, сподели за трудностите, които са срещнали поради голямото затопляне, показа снимки на поникването, на растежа, на приложената растителна защита, на първите покълнали семена, на азотофиксацията.
Драгош Дима, регионален мениджър на Асоциация Дунавска соя, разви подробно своята теза, че В ЕС-28 производството на соя е незначително в сравнение с това на други маслодайни култури; площите със соя съставляват 4% от площта и производството на маслодайни култури, като голяма част от продукцията се състои от рапица и слънчоглед, каза още Дима.
Той подчерта, че отглежданата в ЕС соя съставлява по-малко от 10% от соята, която се преработва в ЕС, а повече от 75% от соев шрот, което се използва за фуражи, се внася. Около 75 % от вноса е ГМО-соя. Повечето от соевият шрот е от соя, която се преработва в ЕС или директно се внася в ЕС-28. Докато повечето не-ГМО соеви продукти традиционно се доставят от Бразилия, пазарният дял на соев шрот, свободен от ГМО в ЕС се променя. Вносът на соя от страните членки на ЕС-28 остава стабилeн през последните няколко години, но преработвателите от ЕС, които търсят соев протеин, все повече предпочитат да внасят соев шрот, вместо соя на зърна, така европейският капацитет за преработка на рапица и слънчоглед се разширява, докато капацитетът за преработка за соя остава в застой.
Бразилската соя продължава да доминира над европейския внос на соя с около половината от всички доставки. Украйна и Парагвай постепенно увеличават пазарния си дял. Съединените щати и Канада са водещите доставчици на соя за ЕС-28 от северното полукълбо. През 2014/15 се очаква вносът от ЕС-28 на соя да се увеличи незначително и да достигне 12,5 млн. тона, каза още Дима. От около 5 млн. тона търсене на соя, свободна от ГМО в Европа, само 50 % (около 2.5 млн. тона) могат да бъдат осигурени от соя, отглеждана в Европа. Ако Дунавският регион (включително Украйна) се фокусира върху отглеждането на соя, в рамките на 10 години, търсенето на свободна от ГМО соя (5 млн. тона) и общо производство от 8-10 млн. тона, могат да бъдат задоволени изцяло от Европа.
От Опитна станция Павликени също развиха тезата, че добива от пшеницата, отглеждана след соя, е с 15-20% по-висок, а технологичните и хлебопекарни качества на зърното са по-добри, отколкото след слънчоглед, рапица и царевица. Както и че соята е много ефективна за борба с многогодишните житни и широколистни плевели. От Павликени споделиха и своя опит, цитирайки ръководство на станцията от 1939 година: „Най-доброто време за сеитба на соята при Павликенските условия е първата половина на м. април, когато почвата се е затоплила достатъчно, за да може да се разчита на бързо и редовно поникване. Тази сеитба носи сигурно увеличение на добивите с не по-малко от 15%. Заслужава да се отбележи, че навременната сеитба при соята е най-доброто средство за борба с бобовия /соев/ молец.“
След като изброи множество препоръки за отглеждането на соя, доц. д-р Георги Георгиев завърши: „За нашия климат соята е крайно полезно растение, защото е много устойчива на сушата и дори през години с малко валежи дава задоволителен добив и рядко се напада от болести и неприятели. Соята не е придирчива и към почвите и дава добри добиви и на по-слаби почви. Въвеждането й в сеитбообръщението е от огромно значение за нашето земеделие, защото като бобово растение тя обогатява почвата на азот и увеличава добива от пшеницата и други зърнени, които следват след нея на същата нива.“
Соята има голям потенциал за България, 125 хиляди хектара е потенциалът на страната ни. Отглеждането на соя на балканския полуостров има над 100 годишна история – институтът в Павликени е пример за това. Тук соя е отглеждана образно казано, когато американците още не са били научили за нейното съществуване, завърши доц. Георгиев.
Модератор и съорганизатор на ползотворното събитие, събрало толкова големи конкуренти под един покрив, беше Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.
Институтът за агростратегии и иновации продължава да работи и да бъде полезен по темата за соята, в отглеждането на която България има сериозни традиции, каза Светлана Боянова. Тя благодари на всички компании, които помогнаха това събитие да се случи и които показаха, че дори и конкуренти, те могат да работят заедно в името и в полза на българския земеделски стопанин. Всъщност най-важното е соята да бъде печеливша култура за земеделския производител, който я отглежда, и успоредно да се ползват възможностите за подпомагане по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС. За фермерите е важно да разполагат с избор за сортове, семена, растителна защита, торене, земеделска техника и възможности за сертификация, както и варианти за реализация на произведената соя и затова Денят на соята е толкова важен, тъй като той дава този набор от възможности за българските фермери, каза Боянова.
Тази година бе първата, в която се прилагат новите правила на Обща селскостопанска политика и нашите земеделски стопани се възползваха от соята, която се явява и екологично насочена площ за спазване на зелените дейности в стопанството, каза Боянова. Тази година в страната са заявени 266 757 ха екологично насочени площи (ЕНП). Статистическите данни след приключване на кампанията по прием на заявления 2015 показват, че общо като ЕНП, след прилагане на коефициентите на преобразуване и претегляне, са заявени 8.31% от обработваемите земи. На ниво отделно стопанство сред парцелите, които изпълняват предназначението за екологично насочени площи, се констатира правопропорционална зависимост между коефициента на претегляне и площта след прилагането му – с най-голям брой, и респективно заявена площ, са угарите, следвани от азотфиксиращите култури. На тези две групи ЕНП се полагат 95,8% от всички заявени ЕНП след прилагане на коефициентите. Сред азотфиксиращите култури най-масово се заявява люцерна, на която се полагат 34,3%. Сред ландшафните елементи най-разпространени са синорите (0,3%) и групите от дървета (0,1%). По предварителни данни площите със соя, заявени по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури, са 35 424 ха.
© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!
;void(0);){kind=link}