Денят на полето е една успешна платформа, защото успяхме да съберем на едно място наука, земеделие и администрация. Събитието е изключително добър старт за Националната асоциация на зърнопроизводителите за 2025 година.

Илия Проданов: Ще защитаваме интересите си, дори и с протести

Това е част от оценката на Радостина Жекова, председател на Добруджанският съюз на зърнопроизводителите, която от няколко години е инициатор за провеждането на Ден на полето и вече с удоволствие споделя своя опит с колегите си от Южна България. 

На 28 и 29 май терените край нивите на фермера Никола Николов от Айтос буквално завряха от празничното настроение на участниците във фестивала, въпреки изпитанията на променливото време.

Дъждът, който падна през нощта след първия ден донесе радост на стопаните, но беше истинско предизвикателство за гостите, които набраха смелост да нагазят в калта. Това обаче не спря многобройните участници в образователната инициатива „Деца на полето“, която беше насочена към младите хора от местното училище „Христо Ботев“. 

И през двата дни навсякъде се чуваше детски смях, тъй като домакините бяха избрали да покажат на най-младите българи откъде идва хлябът и как се прави. Майсторите от „Хлебната къща“ в Копривщица споделиха с айтоските деца опита си в правенето на хляб.

За учениците бяха организирани и много спортни занимания, а отборът на пловдивските зърнопроизводители, начело с Людмил Работов, си тръгна с голямата награда от футболния турнир, който се проведе край градския стадион в Айтос. 

По време на събитието се проведоха множество срещи на фермерите с представители на водещите компании за семена, торове и техника, както и с научните работници от институтите на Селскостопанска академия. 

Особен интерес предизвика кръглата маса, която беше посветена на справянето с най-сериозните вредители по царевицата и слънчогледът. На нея се дискутираха актуалните проблеми по пролетниците, с които се сблъскват родните зърнопроизводители.

В обсъждането на темата се включиха представители на администрацията в лицето на зам.-министър Янислав Янчев, проф. Виолета Божанова, председател на Селскостопанска академия и нейните колеги от различни научни институти в страната, зам.-директорът на Българска агенция по безопасност на храните проф. Оля Караджова, както и много фермери. 

„За нас е положително, че ССА застана зад каузата да бъде анализирана ситуацията, която е в момента на полето, да се направят опити, които да бъдат синхронизирани с МЗХ, за да видим какви са алтернативите и кой е начинът за справяне с трудностите“, коментира още Радостина Жекова. От думите ѝ стана ясно, че предстоят срещи с представители на пчеларския бизнес, за да се разбере какво е добро за тях и какво за сектор Зърнопроизводство, и да се срещнат някъде по средата двата подотрасъла. 

Семейната компания „Агродар България“, която бе домакин на събитието, стопанисва 8 500 дка земеделска земя, на която отглежда 9 различни култури. Освен стандартните пшеница, ечемик, слънчоглед и рапица, се разчита още на пролетен и зимен грах, елда, овес и кориандър. А през тази година е заложена експериментално и пролетна рапица. 

„Много е важно да се знае, че правилното земеделие не е само това, което носи високи финансови облаги. Последващият ефект от предшествениците може да се види на нивите край площадката на фестивала. Там, където предшественикът е рапица, имаме значително по-високо нападение от неприятели и повече стрес. Съответно се ползва повече химия. В полетата, където предходната година е отглеждан слънчоглед няма такъв стрес“, сподели част от опита си управителят Никола Николов. 

Семейството му разчита основно на българска селекция пшеница, ползва и чужди сортове, но основната цел е да се покаже, че родните продукти не изостават като възможности, дори в някои отношения превъзхождат вносните семена.

„Дотук стопанската година се оказа особено сложна заради замръзвания и са пострадали както българските, така и чуждестранните сортове. В момента може да се види на полето реалният ефект от близо 3-4 измръзвания на пшеницата по време на различни фази - цъфтеж, вретенене и др. и ефектът от тях. Нашето стопанство гледа да намали химията и се стреми да използва минимално количество препарати за растителна защита“, сподели още той за Агри.БГ.

Надеждите на Николов, както и на неговите колеги са за една нормална година с добри доходи, но докато зърното не влезе в хамбара, никой стопанин няма как да е сигурен. 

Море от жито, нескрити емоции и много полезни срещи белязаха Денят на полето в Айтос. Неслучайно надеждите на Радостина Жекова са, че ще има следващо издание на платформата в южните полета на страна. Преди това обаче предстоят добруджанските дни на полето, които ще се проведат от 22 до 24 юли край Балчик.