Дейл Стриклър в No Till стопанството на Ивайло Маринов и Преслав Иванов

Дейл Стриклър - агроном и утвърден специалист по покривните култури от САЩ, беше на тридневно посещение в България. Освен обширна конференция във Велико Търново, посветена на прехода към регенеративно земеделие и земеделие в условията на суша, Дейл посети няколко стопанства в северна и южна България, в които се работи по технологията no-till. Стотици земеделци и представители на търговски агрофирми присъстваха по време на обиколката му в страната, за да почерпят опит и нови знания в прилагането на безорната технология, покривни култури (ПК) и създаване на почви, устойчиви на суша. 
 

Едно от стопанствата, които посети американският специалист, беше това на Ивайло Маринов и Преслав Иванов в ловешкото село Изворче. Домакините представиха накратко стопанството си, защо са преминали към no-till и кои са основните трудности, с които се сблъскват.

Преслав Иванов: “Решението за преминаване към безорно земеделие взехме  поради няколко причини: Почвите са тежки, а масивите са малки - средно по 100 - 150 дка. Влизаме да ги орем с големи трактори, което е непроизводствено. Освен това районът ни е полупланински, с много камъни и разходът за обработки и амортизация на плугове и продълбочители е много висок. Имаме проблем и с работната ръка”.

Стопанството е на площ около 24 хил. дка и около 70% от него вече е No Till - не обработваме земята и сеем директно. Започнахме с плавен преход - първо на около 5000 - 6000 дка и постепенно увеличаваме. Преди 3 години оставихме блокове на стърнища, засяхме царевица и слънчоглед от пролетната кампания”.

Преди да преминат към директни сеитби, в стопанството сменят част от автопарка си:

“Имахме остарели и амортизирани трактори и решихме, че ако продължим да орем, продълбочаваме и култивираме, трябваше да налеем пари в нови трактори и техника за почвообработка. Тогава решихме да се хвърлим в дълбокото и да инвестираме в техника за No Till", разказва Преслав.

Ивайло допълва: “Торовите норми не са свръхниски. Не си позволяваме да работим с 6-8 кг./дка торови норми. Работим по стандарт - 10-12 кг/дка. Посевните норми обикновено варират 4500 до 5700, в зависимост от това какво очакваме. Страдаме много от насекоми, както и повечето ноутилъри - щурци, телени червеи заради горския район, мокрици, голи охлюви. Има и нападения от дивеч.

Миналата есен за първи път сеят покривни култури, но те не поникват. Стопаните отдават неуспеха с покривните култури от една страна на сушата, а от друга - на неправилно подбран микс - всички култури са били измръзващи, за да се спести терминирането им през пролетта.

Фермерите тази година ще прецизират избора на микс от покривни култури като ще включат в него и презимуващи видове, които обаче трябва да терминират съобразно екосхемите.

“Наясно сме, че трябва да мине време докато се структурира почвата, но при почви като нашите - тежки, сиви горски, е по-трудно. При сеитбата сеялката не може да затвори добре самия ред и оттам се получава проблем с броя на семената, които поникват. Като цяло виждаме грешки в прехода ни към безорната технология и търсим начини да ги поправим”, казва Преслав.

Заради дъждовното време в Ловешко, нямаше възможност да се посетят всички предварително предвидени полета в с. Изворче, но Дейл Стриклър успя да разгледа поле със слънчоглед, където почвата не е обработвана от 3 години. Сеитбената норма е около 5000 семена. Сеитбообращението включва царевица, пшеница и слънчоглед. След пшеницата миналата година е засят микс покривни култури (овес, фасул, грах, синап, сорго), които обаче не изникват, обобщи Ивайло.
 

Дейл сподели как обикновено се практикува сеитбата на зимен микс ПК в неговия регион - с уговорката, че там от началото на юли до средата на август е много горещо и сухо, но след средата на август започва захлаждане, а сезонът на ураганите в Мексиканския залив носи влага и леки дъждове. 

“Обикновено в деня на жътвата на пшеницата все още има влага в почвата. Но когато приберете реколтата, влагата се изпарява напълно след пет дни. Тъй като повечето хора дават приоритет на жътвата, предпочитат да засеят покривните култури, когато приключат с прибирането на реколтата. Това е грешка! Ако искате да накарате тези покривни култури да покълнат, трябва да ги засеете в деня на прибиране на реколтата или на следващия ден, за предпочитане. Това може да ви даде достатъчно, защото обикновено горният почвен слой изсъхва, но може да има малко влага долу. Когато засяваме в деня на жътвата на пшеницата, обикновено не използваме растения, толерантни на студ, а такива, които са толерантни на високи температури (сорго, суданка, папуда).

Ако успеете да накарате покривната култура да покълне и да пусне корени преди горният слой на почвата да изсъхне, тя може да достигне влагата отдолу. Това очевидно зависи от моделите на валежите. Кога вали? Кога не вали? В някои години това ще работи, в други - няма.

Тези покривни култури може само да изникнат и да загинат веднага заради сушата, но факт е, че те растат преди да умрат и вършат своята работа. Те не са като зърнена култура, която ако умре преди да даде зърно, не дава нищо. Покривната култура произвежда мулч и коренови ексудати и дори да са по-малко като количество,  всяка година, когато го прави, почвата се подобрява. Вие просто изграждате по-устойчива система. Защото целта е влагата да се превърне в нещо полезно. Така че това е първата ви възможност, обобщи Дейл.

Втората възможност за засяване на ПК обикновено е сега, в този момент. Всички култури във вашия микс (освен соргото), са зимни култури, които могат да се справят или със суша или с горещина, но не могат да се справят едновременно и с двата фактора. Защото, когато има влага, те могат да се охладят. Те транспирират вода, която ще поддържа растението по-хладно. Но те не могат да направят това, когато е сухо. Така че може или да е влажно и да засеете рано, или да изчакате до момента, когато нощите започнат да се охлаждат.

Дейл Стриклър: Ключът не е дневната температура, а нощната. Искате температурата през нощта да пада, защото количеството енергия, което произвежда растението, зависи от слънчевата светлина. Количеството енергия, което растението изгаря, зависи от температурата. Колкото по-топло е, толкова повече енергия гори. Така че, ако е горещо през нощта, едно студолюбиво растение ще изгори повече енергия през нощта, отколкото през деня. И след като нощите се захладят, растенията използват много по-малко влага, за да постигнат същия растеж. И тогава ставаме успешни с растенията за прохладния сезон.

Земеделците от Ловешко попитаха Дейл как в условията на тежки глинести почви могат да се преборя с влагата, заради която влизат да сеят твърде късно. Той посочи, че проблемът със затъването при сеитба e вследствие на обработките, тъй като стопанството сравнително от скоро прилага No Till. 3 години обаче е границата, при която почвата вече може да се възстанови и да позволи по-ранно влизане със сеялката при по-влажни условия. 

Преди две години в Царевичния пояс на САЩ не спира да вали в продължение на два месеца през пролетта - точно когато трябва да се засее царевицата. Налага се всички фермери да засеят 2 месеца по-късно от обичайното, което за повечето от тях е катастрофално. В едно от стопанствата обаче фермер отглежда презимуваща бобова покривна култура. В обичайния случай той би унищожил ПК през април преди да засее. Заради невъзможността да засее, и фермерът и колегите му в района губят от добивния потенциал всеки ден.

Разликата обаче идва от това, че покривната бобова култура е оставена да се развива на полето по време на дъждовните месеци, което му печели биомаса и по-големи количества азот от ПК - около 24 кг/дка азот. Тоест печели безплатно естествено наторяване. Впоследствие решава да ожъне покривната култура за семена.

Всички фермери засяват царевица по едно и също време след спиране на дъждовете, но претърпяват много по-големи и трудни за компенсиране загуби спрямо фермера, който печели от покривната култура.