Земеделските производители, които не желаят да се включат в бъдещия компенсационен фонд за градушките, няма да получават държавна помощ за пропаднали площи, заяви пред БНР изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) Васил Грудев.

Фермери подхождат резервирано към компенсационния фонд за градушките

Това ще бъде тоягата в системата, която да стимулира участието на фермерите, според Грудев. За разлика от държавната помощ обаче, която се предоставя при 100% пропаднали площи, обезщетения от компенсационния механизъм ще се изплащат дори при 30% пропаднали площи или 50% загуба на доход от включените терени.

Идеята за създаване на фонда възникна, след като Законът за борба с градушките беше посрещнат с неодобрение от земеделците и особено от страна на зърнопроизводителите, които изявиха нежелание да бъдат задължавани да се включат в подобен инструментариум. Те обаче подкрепят подготвяния нов компенсационен механизъм на доброволен принцип, защото имат доверие на ДФЗ, през който схемата ще функционира, смята Грудев.

Участието във фонда ще бъде на доброволен принцип, като средствата в него ще се акумулират от три източника. На първо място, те ще постъпват от вноските на стопаните, които решат да се присъединят към схемата за обезщетения. На второ, от парите за изплащане на държавни помощи за пропаднали площи, които са средно 5-10 млн. лв. на година. И на трето място, от мярка 17 "Управление на риска" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

"В момента застраховането работи за 1,20-1,50 лв. на декар, а участието във фонда ще е в пъти по-малко", твърди изпълнителният директор.

Вноските на земеделските производители във фонда ще бъдат диференцирани. Те ще могат да заявяват с какви терени искат да се включат, като това ще става заедно с подаване на заявлението за директни плащания на площ всяка година, от март до май. Стопаните могат да изберат да не участват с цялата си обработваема земя. Размерът на ставката за участие ще зависи от площта, но и от отглежданата култура. Тя ще е най-висока за видовете, които носят най-големи доходи - трайните насаждения и зеленчуците. В момента се изчислява нейният размер, като той ще бъде разписан в таблица.

По мярка 17 "Управление на риска" по ПРСР дори и в момента има отпуснати 36 млн. евро. Досега тя не можеше да бъде отворена, тъй като не съществуваше форма за съучастие на фермерите, а това е задължително условие съгласно Европейския регламент. Със създаването на компенсационния фонд това условие ще бъде изпълнено и средствата могат да се влеят в неговия бюджет, поясни още изпълнителният директор. Очаква се в следващия програмен период парите по тази мярка да са два или три пъти повече, като те ще отидат за обезпечаване на новия механизъм за изплащане на обезщетения при природни бедствия.

"За първата година от работата на фонда ще започнем с компенсационни плащания при градушки. На втората година механизмът ще започне да покрива и обезщетения за осланяване, а на третата година амбицията ни е да започне да изплаща щети и при суша", обясни Грудев.

Агенцията за борба с градушките ще се издържа през акумулираните във фонда средства. Това е и другата основна цел на схемата, тъй като в момента със защита от градушки са покрити едва 30% от площите в страната, с ракетен способ. Благодарение на изградените действащи радари вече има възможност да бъдат покрити и останалите площи със самолетен способ, който е икономически по-изгоден, обясни Грудев.

За да заработи новият механизъм обаче ще се наложат изменения в Закона за земеделските производители. Трябва да се даде и нотификация до Европейската комисия, за да може да се отвори мярката за управление на риска в обхвата на настоящата ПРСР и да не се налага изчакване на преходния период.

"Имаме амбицията кандидатстването за фонда да започне на 1 март 2021 г. заедно с кампанията за директните плащания", каза още директорът на ДФЗ.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Проект за градушките: Компенсационен фонд да обезщетява фермерите

Експерт: Тежки години очакват земеделските стопани

След градушките: Стопани търсят обезщетения за хиляди декари